Text: -A A +A
Четете още в Истински живот: Аз живея с кариерист/ка
Фото: stock.xchng

Тук е мястото да разкажа за мъжа си. Най-хубавата част на семейния ни живот е, че имам на разположение една камара негови снимки. Това ме крепи и поддържа будна моята съвест, напомняйки, че все пак съм омъжена. Децата ми /момиче и момче/ от много малки са научени, че имат роден баща, въпреки че не им се отдава да го срещат на живо често. С други думи – моят любим прекарва живота си извън дома и, съответно, извън семейството.

История отпреди 5 години:

Първо време много го ревнувах, защото не ми се вярваше, че в осем часа вечерта наистина може да има някаква неотложна работа в офиса. Срам ми е да ви призная, но няколко пъти аз „случайно” наминавах през офиса му доста след работното му време. Винаги оставах много изненадана. Измислях глупав претекст за посещенията си, а по пътя репетирах своята реакция в най-различните ситуации: той и секретарка, той и клиентка, него го няма защото той е при секретарката си , той е някъде при чужда секретарка и т.н.

И какво си мислите? Веднъж го заварих заровен в някакви папки, втория път изненадах някакво съвещание, а веднъж дори изядох едни *** където видях, че мъжа ми нещо човърка в компютъра си и в „най-подходящия момент” му предложих своите услуги /откъде да знам, че той от няколко часа не може да си оправи фирмената програма?/ Бях млада и неопитна още булка…

След това престанах да ревнувам и започнах да мисля, че той е просто работохолик с изкривяване на някаква част от мозъка. Защото, заплащането му беше според мен, не отговарящо на часовете прекарвани в работата. При все това и на мен ми се е налагало доста да работя /да ни е жива и здрава бабата, която ни отгледа децата/. Да, забравих да кажа, че преди 5 години мъжът ми беше един най-обикновен служител във фирма, търгуваща на едро.

Сега ще ви кажа какво се е случило по-нататък. Преди две години шефът на мъжа ми е имал среща с един много голям клиент на фирмата. Моят съпруг, разбира се, нито е бил поканен на тази среща /иерархичното ниво не беше достатъчно/, нито изобщо е знаел за нея. По време на срещата е потрябвала някаква документация и шефът е извикал мъжа ми като предварително е казал, че „най-добрия ми специалист всичко ще Ви обясни по въпроса”. В интерес на истината, тогава вече той е придобил доста авторитет в областта в която е работил.

Мъжът ми влиза в стаята и вижда … един приятел от студентските си години! Приятелят му с помощта на финансовите инжекции от баща си е успял да развие проспериращ бизнес.

След две седмици моят любим съпруг вече е управлявал един от филиалите на фирмата на приятеля си. Това прави и сега. Доколкото разбрах, фактът, че бившият шеф на мъжа ми се е отзовал по много добър начин за съпруга ми, е изиграл основната роля в случая.

Смятам, че моят мъж е успял с много труд /и малко връзки/ да изгради своята кариера.

Аз разбирам, че живея с кариерист. Понякога това доста обременява цялото семейство, защото женен човек може да прави кариера само за сметка на близките хора, но аз приемам това си положение. Първо, виждам че той е щастлив. Второ, вече нямаме финансови проблеми и трето – нали имам снимките му…

Прегледано: 4,213 пъти

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!

Коментари

По-лошо е положението в семействата, където жените правят кариера... И снимките не помагат :)


Мъжете винаги правят кариерата си за сметка на жените. Ние няма за какво да се радваме!


Не може да има семейство с двама кариеристи. В такива семейства не трябва да има деца. Дори бабите не помагат. Забелязах, че в семействата, където и двамата родители имат лични амбиции, децата най-често порастват като нехранимайковци, защото им липсва елементарно родителско внимание.


Не звучи успокоително, но не си единствената. Мога само да споделя, че дори и през 2-те седмици в годината, когато сме на почивка и то все на екзотични места, телефона не престава да звъни, от плажа се търчи до интернета, а понякога се хваща и първия самолет с пожелание: Ти си почини, но нали знаеш, че всички на мен разчитат ....


Синът на една кариеристка получило инсулт на 15 г.


Май и тука ще се включа. Избягах от един, който вкъщи не се отлепяше от телевизора и бутилката, налетях на друг, който както си събуе обувките в антрето, веднага си пуска компютъра и се залепва за него – ненаработил се... И съм се обиждала, и съм правила сцени, но гледам да не прекалявам, защото иначе ще започне да си седи до късно в службата да си работи, а аз да си мисля кой знае какви неща...


Ами правете като останалите дами, харчете му парите, радвайте се на децата и на родата, и бъдете свободни – духом и телом:)ohilen@yahoo.com


И моят е същият. Най – неприятното е, че и парите никога не стигат, защото кариера така и не направи. Даже в момента пак е на работа, а вече е 23:10.


Мога да кажа за мадамата която го е писала това за съпруга-кариерист, че направо ме кефи


Вашите поне се прибират по някое време на денонощието :) А какво да кажем ние, чиито мъже са решили да правят кариера на път. Ето, моя например започна от моряк, сега в момента е помощник капитан и да ви кажа, не че ми е ок, но като знам че това е начинът за него да се чувства пълноценен мъж и човек, не искам да го спирам :)Трудно ми е, но го обичам и се надявам той да оценява това :)


Добави коментар