Преди години трябваше да пътувам сама в командировка в непознат тогава град. На всичкото отгоре, нито знаех къде се намира фирмата в която отивам, нито знаех пътя, нито имаше кой да ме посрещне, а в града пристигах в късен следобед. Бях младичка и притеснението беше доста голямо.
Пристигнах в града в 4 часа. През зимата рано се стъмнява, затова се озовах в непознат тъмен град сама самичка. Но, аз уж съм много оправна, та реших да хвана едно такси и то да ме закара където трябва. Тогава още не е имало възможност да извикаш такси по телефона. В същност тогава нямах и GSM. Затова отидох на една спирка и след внимателен и подозрителен оглед на шофьорите харесах си едно такси.
Качих се и казах адреса на фирмата. Шофьорът ми отвърна, че това е доста далече и имайки предвид задръстванията и разстоянието, доста ще се наложи да се повозим. Аз приех отговора съвсем нормално, защото не познавам града, но имайки предвид, че той е доста голям, нормално е да пътувам повечко време.
Тръгнахме. Пътувахме вече към десетина минути и започнах да забелязвам, че шофьорът нещо става един такъв притеснен. Той започна да се оглежда, да се върти и изобщо да се държи неадекватно и подозрително. При все това пътуването ни е по някакъв обиколен път, има доста коли, но почти няма сгради, тротоари и, съответно, хора. Изведнъж таксиджията спря колата и излезе. Аз замръзнах на място. Шофьорът отвори багажника на колата и започна да рови нещо. По всичко личеше, че премества някакви железа.
Аз стоях в колата ужасена и си мислих: „Ето, той сега си избира желязо да ме халоса по главата. Няма кой да ми помогне и няма къде да избягам”… В същото време таксиджията приключи с шетането. Изведнъж той доближи вратата ми, рязко я отвари и ми каза „Излизай!”.
Виждали ли сте как изглежда заек пред погледа на голям питон? Аз бях същата! Какво да правя, излязох от колата и чакам да ме убиват…
В този момент таксиджията пъха в ръцете ми …. една фуния … и казва „Я дръж тука фунията да сипя малко бензин, че колата всеки момент ще закъса.”
След това държат фунията с треперещи ръце, а шофьорът сипваше бензин от една очукана туба…
Пътуването ми приключи без други произшествия, но след тази случка дълги години умирах от ужас само от мисълта да пътувам някъде сама, още повече с такси.
Не пътувайте сами момичета!
Днес четох във вестника за една млада жена, която е пострадала от един шофьор на такси. Жената се е връщала от командировка и е хванала едно такси от аерогарата. Тя е искала да плати на шофьора по официалната тарифа, а не по тази, която се прилага от таксиджиите на софийската гара. И таксиджията й е ударил един-два юмрука в лицето.Не са толкова смешни и безобидни такива случки! Представям си как се е притеснила авторката на тази история.
Добави коментар