Мекотата признак на сила или на слабост е?

Да можеш да не се самосъжаляваш, да можеш да съчетаваш твърдост и нежност, чувствителност и бистър ум.

Да, понякога нещо просто става, без да бъде нарочно предизвикано...Отивам при човек, който е изплашен, изплашен от слабостта си, изплашен от неизвестното, което предусеща, че му предстои да преживее, изплашен, че няма да понесе болката си.

Виждам, не, може би усещам, че дълбоко някъде в него таи обиди, те го държат в клопка, в капан. Нещо в мене ми дава право да заговоря, от мене излиза нещо, което го кара да се усмихне, после започва да ми разказва за всичко, което го е наранило, от очите му текат сълзи.

Говоря и едновременно съм и не съм аз. В съзнание съм, но не говоря нещо, което е от ума ми. Получава се изливане, разравяне, освобождаване от болката, която е тежала, притискала, ограничавала.

Човекът си спомня случаи, в които някой е казал лъжа за него, излъгал го е, нагрубил го е, въздиша облекчено.

Нещо просто стана. Той осъзнава колко излишен товар е носил години, който го е довел до тежко заболяване, не е могъл да прости, а днес изведнъж разбира причината за всяко действие…

Тръгвам си...Аз ли говорех, какво казах, че предизвиках това състояние на освобождаване, на катарзис...То просто стана...И аз сякаш съм по-лека, по-свободна от преди...Уж не беше моя болка, пък и на мене олекна...