Text: -A A +A
Четете още в Истински живот: Студентски
Фото: stock.xchng

Майка съм на студент. Това, което искам да споделя с вас е моето наблюдение за разпределението на времето на дъщеря ми в няколко дни от седмицата.

Програмата така е съставена, че в 3 дни да е почти по цял ден ангажирана.

Сутрин става в 7,00 часа, защото от къщи има поне 45 минути път до сградата на университета си с градския транспорт. В 9,00 започват лекциите, а като се наложи да почака на спирката 10-15 минути и ето ти един час, за да стигне навреме.

Вече няколко пъти ми се обажда към 9,30 часа, за да изрази недоволството и възмущението си. Събират се в 8.45 младежите, които искат да бъдат стриктни, защото са станали студенти, за да учат, да посещават редовно лекциите на преподавателите си.

Да, но някои от тях явно не намират за нужно да отговорят със същата коректност… Нито са в аудиториите в точното време, нито предупреждават от предния ден, че са възпрепятствани и няма да се проведат лекциите им.

Ето как 2-3 часа трябва да се загубят в киснене по кафенета, а очите на горките студенти се затварят за сън, защото са станали рано, за да са точни…а то излиза – напразно.

На кого после да се сърди университетската управа, че няма посещаемост на лекции – на студентите или на преподавателите, които се явяват „лъжливи овчарчета”… Често чувам да се казва, че днешните студенти били несериозни… не са ли преподавателите, които им дават пример?

Прегледано: 3,462 пъти

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!

Още истински истории

Коментари

Те ни лъжат, че ни преподават, ние ги лъжим, че получаваме знания. Кръгът се затваря. :)


Често се изискват на изпитите знания, които студентите да си учат сами от учебници... макар част от темите в конспекта да не са преподавани ... Май опираме до оплакване на арменския поп...


Да не коментираме темата, че когато студентите започнат едновременно и да ходят на работа и на лекции, за да се справят сами с живота, преподавателите не гледат с твърде добро око на тях. А програмата наистина в повечето случаи така е направена, че има доста свободно време, което може да се използва за да се ходи на работа. Само че според тях ние сме там да учим, кой го интересува, че родителите понякога нямат възможност да издържат студент и на него му се налага сам да се грижи за себе си? Вместо да са горди, че студентите успяват да съчетаят работа и училище, като при това дори изкарват висок успех, преподавателите се сърдят, когато искат да си вземат изгубени часове по друго време и получат отговор “Аз няма да мога-на работа съм!”


Напоследък.. и въобще новите преподаватели (а дори и много от миналото) бихме намерили в следния мохабет:“Който не знае кое как се прави на практика и как се работи – той учи другите как да го правят и как да работят”.Знаете ли колко слаби и занижени оценки съм получил в университета само заради завистта и злобата на преподаватели?


“От: _s_t_a_r_ | 31 05 2007 – 09:09 #Да не коментираме темата, че когато студентите започнат едновременно и да ходят на работа и на лекции, за да се справят сами с живота, преподавателите не гледат с твърде добро око на тях.” И са прави! Студентите трябва да учат за да работят, а не обратното прошльовци такива!


Извинявайте, ама да не става въпрос за Свободния ни университет във Варна,който за това се нарича свободен, защото преподавателите му са напълно освободени от отговорност и затова почти и най-редовно си отсъстват от лекции, без да предупредят студентите ,за което обаче ни най-малко не се притесняват.


Факт е, че проблемите в системата на висшето ни образование са много и описания по-горе е един от тях. Като прибавим към отсъстващите преподаватели (на мен лично не ми се е случвало често) и разпокъсаната учебна програма, остарелите учебници, архаичния манталитет на преподавателите, лошата учебна база, слабата работа от страна на университетие по отношение на мотивацията на студентите, ниското доверие в образователната система, корумпираните преподаватели, мързеливата администрация и още и още, направо се чудя защо записах висше образование. За съжеление студентските съвети с нищо не помагат. Или твърде малко обръщат внимание на популяризирането на дейността си или така им се нарежда – да стоят в сянка и да не се натрапват много на студентите, че може да попаднат в полезрението на някой по-буден и той да вземе да си търси правата.Както и да е... Има и положително в следването. И то много :)Успех!


От: уаусу | 10 04 2008 – 16:07 # — qvno ima6 pari 6tom prikazva6 takiva raboti , ne poznava6 bednotiqta!!! axx . Ima slu4aii v koito prepodavatelite ne pozvolqwat na studentite da se qvqt na izpiti , ako ne sa zakupili uchebnici ot samite “lektori” ... bolna tema, bolen narod nqma se opraim :s


Добави коментар