Не издържах в онази тъпата фирма с неясните правила. Отдавна не бях се ядосвал така. Мълчах, мълчах и пак преглътвах обидите на така наречения “собственик”.
Не ми се беше случвало, да идват при мен от производството с молба да намаля поръчките. Хората преминаха на седемдневна седмица, за да успеят да се справят. Благодаря Ви на всичките за усилията. Благодаря и на доволните клиенти, че доведоха след себе си още клиенти. Това ме убеди, че съм се справил добре с работата си.
Но всичкото това удоволствие от добре свършената работа, бе помрачено от репликата – “Добри, много си пасивен”. Аз....?! Пасивен...!?!? Побеснях. Не ми пукаше, че ще остана без работа след това, което ще кажа, но говорих, виках, говорих и пак виках. Шефчето извика и охраната. Бях го наврял в един ъгъл и единственият му изход беше телефона. Какво се оказа в крайна сметка. Бях забравил, че живея в България. Една от братовчедките му, след всяка моя продажба се качвала при него и казвала, че е нейно дело. Нали за мен все нямаше време...и тогава смятах, че реализираните приходи са достатъчно условие дали даден служител се справя със задължениеята си. А всъщност накрая се оказа, че просто е трябвало да се държа за пръстите на краката и да влизам в офиса му заднишком. Майната му! Бъдещето си е мое и не могат да ми го отнемат.
Поседях си два месеца в къщи. Ходих на около 30 интервюта и това в крайна сметка се оказа най-противното нещо, което може да се случи на човек. Ще опиша някои случки, защото се оказа, че HR (Човешки ресурси) – за някои може да звучи гордо,но щом се почуствах на пазар за роби, значи не е.
На едно интервю ми зададоха следния въпрос: “Какво работите в момента?”. Добре бе, мамка му, нали СV-то започва с думите : активно търсещ работа (безработен) с посочени дати – работил на последна месторабота до....! За мен това означава, че не са си направили труда да ми прочетат документите. Видели са мениджърските позиции и това е било достатъчно условие, за да поканят някого на интервю или по-просто казано, отчета , който е трябвало да представят на клиента трябва да съдържа думите : “Интервюирани – 100 кандидата”. Аз явно съм трябвало да бъда от тези стотина бройки.
Отклоних се малко. Отговорих на тъпия въпрос така: “Работя като охрана”. Следва 30 секундно мълчание. Отново въпрос: “Ми, как така като охрана?”. Аз отговарям: “Ми така, седя вкъщи и лая.”
Друга случка, ще спомена и фирмата – Болница “Токуда”. Хората си търсят маркетингов специалист. За идеята шест плюс от мен. Лично аз , не бях поглеждал към болничните заведения, като търговски дружества. Та оказа се, че жълтурковците са решили (цитирам техни думи), да ограничат достъпа на бабите, а да привлекат жители на ЕС, които имат пари. Проблем никакъв, но извинявайте, щом си построил болница в България ще лекуваш и българите. Плащаме достатъчно много на тази Здравна каса, за да запазим правото си на медецинска помощ. Зададоха ми въпрос:“Как ще привлечете пациенти към определена услуга, която до момента не е рентабилна?” За мое съжаление не съм добре запознат с правилата на играта в медицината. Извиних се за което. Но те продължиха да настояват за отговор. Е, не мога да накарам умишлено хората да се разболяват, нали? Инсултите не ги раздават с усмивка на входа на Южния ? “Предложете идея за рекламна кампания?” Отново настояха за отговор на предния въпрос. Отговорих, че е добре тогава да направим кампания в реанимацията под мотото: “Така и така умирате, защо не дойдете за коригиране на астигматизма си? Или липосукция?”.
Радвам се, че не започнах там. Все още имам чувството, че всеки ден щях да си откривам нова болест.
Последен тъп въпрос от интервютата: “Къде се виждате след пет години?” Аз отговорих: “На Карибите. При невероятната запалата от 350 лв нето, най-вероятно ще си купя остров.”
Равносметка: Заплата за чистачка (домашна помощничка) – между 800 и 1200 лв. Отделно манджите и транспорта. Заплата за мениджър продажби – между 300 и 900 лв нето.
Извода : Ако искате да работите за повече пари, не е нужно да учите. Трябва ви само компютърна грамотност, за да кандидатствате за обявената позиция.
Хубавата новина. Утре започвам новата работа. Стискам палци. Дано се справя!
Това за кучето е много готино. Ще го ползвам на следващото си интервю за работа. :)
На едно интервю за работа, когато кандидатствах за мениджър HR, директорът на тези HR, който е говорил с мен, беше много изненадан, когато му казах, че трудовите договори трябва да се регистрират в НОИ. За какво да говорим? Когато те интервюира някой тъпак с полувисше образование, но с връзки, не можеш да очакваш смислен разговор!
А мен пък на едно интервю ЧР-мениджърката ме попита (в присъствието на управителя!): “Много професионално ти е написана автобиографията. Какво означава това А1, В2 вътре?”. Паднах от коня.Вече никой не си подготвя домашното предварително, освен малцина съвестни кандидати за работа... :)
Добави коментар