За каква кариера говориме?
Учих, инвестирах в себе си, курсове, език ....и за какво?
Работих на новобогаташи нагли и прости за без договор, за без заплата на някои места. И, смятате ли, че данъчни и сие и политици и всякякви идиоти не знаеха и незнаят за този масов проблем?
Сега се установих в банка, но, разбира се, вече 4 години на една позиция и естествено най-ниската... Шефове среднисти, които постоянно някой от някаде си води... Разбира се в последствие записват и завършват нещо, за да имат “тапия” – че не се знае...
Изобщо, всякакви мамини и татини, които като им покажат нещо, с годините в крайна сметка наистина ще бъдат по-интелигенти и с опит от мен! А като мен има много!
И никога не съм вярвала че ще съжалявам че съм инвестирала в себе си!!
Познати изтори на всички но за жалост сичко е така или поне в хубавата ти страна. Аз също съм така отивам на нова работа давам всичко от себесе и накря нищо сичко за едно мерси и толкова и така на следващата работа и сичко се повтаря. Не занам до кога ще издържа на последната даже здравето си жетрвах в каузата но на никои не му пукаше. Това е то живота наисти не трябва да се отказваме и на новата работа пак да даваме сичко от себеси даже ако може малко повече се някои добър работодател ще забележи накря. Шуробаджанащината!!!! това е наи глупавото само елементарен чоек може да го използва. Шуробаджанащината я има на всякаде но постъпишли на работа по този начин ти ставаш много зависим от шурата тои както те е сложил там така и може да те махне само да згазиш някаде лука. А и не е толкова сладко одоволствието от работата в тоя случеи.
Ани, една сентенция гласи, че не е важно колко си учил, а как го прилагаш. Знаеш ли какво искаш от живота, търсиш ли път към него? Не разбирам как можеш да съжаляваш, че си учила нещо, че си инвестирала в развитието си... След като нещо е научено, то би трябвало да те прави по-умен, по-можещ. А който може е достоен за уважение. Не уважаваш ли себе си, че си се съгласявала да работиш без договор, без заплата? А сега, когато си се установила в банка, защо цели 4 години си на една позиция, ако това не те устройва? Не си ли проявала инициативност, не си ли показала, че можеш и искаш да се развиваш? А ако си показала и не си била оценена – защо си търпяла цели 4 години в среда на “по-тъпи” от теб? Бъди честна със себе си и помисли правиш ли всичко необходимо, за да постигнеш това, което искаш или избираш лесният път на най-малкото съпротивление? И също- наясно ли си какво точно искаш или си “подпряла стълбичката към целта на грешната стена”?
Какво ако някой е завършил начална педагогика? Нима не е вложил сили, енергия и средства? А и преди години престижните професии бяха различни от сегашните. Не познавам човек, който да е прескочил начален курс на обучение и да е стигнал до университет. Образованието не винаги е критерий за същността на човек и неговите възможности. Друга тема е кой може да се реализира. Ако живееш в провинциален град и нямаш влиятелни роднини и др. подобни, не се надявай да бъдеш поканена дори на интервю за работа в банка. В града, в който аз живея повечето са с други специалности и образование неотговарящо на изискванията за работа в банка. Радвай се на това, което си постигнала и продължавай напред!