Искам да споделя с Вас с какво се сблъсках преди два дни! Имам страхотно желание за развитие в областта на Човешките ресурси. Бих казала, че съм склонна да защитавам интересите на работника защото добре познавам труда, който влага в добре свършената работа. На интервю за работа преди два дни за позиция Личен състав ми бе зададен казус: “Искам от теб да намалиш заплатата на Х служител с 150 лв. Как ще реагираш?”
Разбира се, споделих че отговорността за това я нося аз, а не работодателя. Ще поискам обяснение за това желание на работодателя. Последва остра реакция как е възможно/как си позволявам да искам обяснение от прекия ми ръководител. С една дума прави каквото ти казвам-оправяй се както можеш.Шефът винаги е прав, без значение от последствията.
Съществуваха въпроси като:Коя страна заемаш на работника или на работодателя?
Отговорих, че съм буферна зона. Задачата ми е да защитя и двете страни.
Последва отново реакция: Забрави! Работодател на първо място!
Общо взето всички зададени казуси бяха в тази насока, след което ми се даде съвет мнението, което имам да го оставя в книгите на многото учени, с които ме е срещната университетската библиотека.
Като за десерт ме попитаха дали ще се изруся, тъй като не им харесвам с черна коса? Отговорът ми беше..НЕ.
Току що завършил студент съм! Не мога да се похваля с професионален опит в областта на Човешките ресурси, но имам мнение! Гаврата с работника не ми е присъща-но, явно това се изисква от мен за в бъдеще!
Моля, споделете Вашето мнение по въпроса!
Ще се радвам да чуя друга гледна точка!
Мисля, че този който се хваща на някаква работа, трябва да е наясно, какво ще се изисква от него и да бъде готов да изпълнява исканото. Добре е, че работодателят си е показал намеренията преди да ви наеме на работа. Представете си, каква изненада щеше да ви чака, ако бяхте разбрали всичко това след като вече имате трудов договор? А доста работодатели постъпват точно така – наемат си човешките ресурси за да им свършат “мръсната работа”, а после си свободен. :)Всеки си има избор – ако не ти се изнася, няма да се хващаш на тази работа. Ако си се хванал – прави това за което ти плащат.
“Като за десерт ме попитаха дали ще се изруся, тъй като не им харесвам с черна коса” А не ви ли поискаха да си увеличите бюста или да си намалите полата? :)И за каква заплата иде реч? /интересно/
Едва ли мога да кажа до каква степен така нареченият работодател си е показал намеренията, но определено се почуствах унизена, а съм човек който малко или много цени себе си!Уверявам ви, заплатата не бе висока!За мен финансовото възнаграждение е на второ място, поне за сега (все пак търсеха служител със средно образование за цялата отговорност, която позицията изисква)
Наталия, разбирам, защо сте се почуствали унизена. Но, истината е, че работодателят си търси служител, който на него му е удобен (нали той плаща), а не този, който има някакво собствено виждане върху работата, която трябва да изпълнява. Който плаща – този диктува. Не е приятно, но е така.Не се вживявайте – ще имате още доста всякакви събеседвания и работодатели в живота си. :)
Благодаря, Илияна :)
А какво се случва, т.е. каква ответна реакция трябва да предприемем, когато:1. Същият този работодател ни съобщи, че сме одобрени. (Имайки предвид, че деня който бе посочен от него за съобщение на резултата е отминал преди 4 дни).2.Ражда се въпроса дали другата кандидатка не е отказала на полученото предложение и в този случай, човека към който се обръща работодателя сме точно НИЕ.Как да постъпим в тези ситуации? Да се доверим ли на чувствата, които са породени в нас след “унижението” на което сме били подложени по време на интервюто или да се примирим да станем част от тази фирма, имайки предвид трудното положение в момента на трудовия пазар?
Наталия, изборът е изцяло ваш – никой не може да ви насили да работите при работодател, при когото не искате. Възможно е, че предишните кандидати да са отказали тази работа. Те са направили своят избор. :)Чувствата са много тънка материя. Понякога се налага да избираме – да работим за пари (за да си плащаме сметките), за слава (или стаж) или за удоволствие. Хубаво е да имаме възможност да ги съчетаваме и трите неща, но не винаги е възможно.P.S. Положението на трудовия пазар никога не е лесно.
Одобрена съм....а, от тук на къде :)) Дали всичко горе посочено е част от начина им на подбор?!?
Ne vuv vsichki kompanii sa takiva idioti kakto v tazi, s koqto si se sbluskala! tursi tova, koeto schitash za pravilno i normalno i ste go namerish! Ako puk nqmash izbor poradi kriza ili finansii i trqbva da ponesesh takova otnoshenie, to pone neka si zaslujava cenata i to samo za opredeleno vreme, koeto ste ti e neobhodimo, za da natrupash opit, da se nauchish da ocelqvash v djunglata i sled tova da ocenish vsqko drugo- po-dobro…Uspeh i ne se pritesnqvai- az minah po trudniq put i izdurjah 2godini i ne sujalqvam, zastoto sega imam tova, koeto iskah, kakto i bezcenniqt opit v budeste, ako mi se naloji otnovo da moga da se spravqm s idioti : ) zastoto vse oste rabotq v BG!
az sam ispania obadise622307930