The Observer: Ева Якимовая берачка на плодове в Кент: Аз съм щастлива

Понеже съм българка и събирам плодове, хората очакват да съм бедна и не особено интелигентна. Те са шокирани, когато разберат, че говоря своя език и техния и мога да върша много други неща. Това разказва пред британският вестник The Observer българката Ева Якимова, която бере плодове в Кент.

Дойдох тук заради парите. Исках също така да избягам от страната си, защото там нищо не става по-добре. Майка ми трябваше да вземе заем, за да плати за билета и визата ми. Да береш ягоди не е лесно – има специална техника, която трябва да се научи. Те са мек плод, трябва да си много внимателен, да използваш палците си, като хващаш всеки плод в дланта си. Жените са по-добри от мъжете. Това е заради пръстите. Необходимо е също така търпение, за да се научиш да го правиш. Мъжете са по-добри берачи на ябълки. Английските берачи са мързеливи, защото са в страната си и няма какво да доказват. Българите, поляците, румънците трябва да докажат, че са добри работници, добри хора. Това е от комунизма – имаме комплекс, мислим си, че не сме добри, защото сме бедни.

В България, ако си на 30 години и не си омъжена, това е краят. Остаряваш, погрозняваш и дебелееш. Там момичета на 18-19 години си мислят за брак. Понякога и аз мечтая за това да имам някого до мен. Но мога да поживея сама още няколко години. Вестниците пишат, че берачите не изкарват достатъчно пари. Мисля, че са напълно достатъчно за този вид работа. Не използвам мозъка си. Изкарвам достатъчно, за да си купя всичко, което искам: парфюми, дрехи.

В България работех по 12 часа на ден и печелех 60 паунда месечно. В Англия печеля тези пари за един ден. Някои ферми не са добри. Има 6-7 души и караван и едва можеш да си намериш легло. Няма радио, няма чинии, няма вилици. Тук босът се грижи за нас, за да бъдем доволни. Моят караван има софа, душ и свободен достъп до интернет.

Моят приятел беше шокиран от броя на инвалидите тук. Казах му, че у нас е същото, но там инвалидите се крият. Във Великобритания стават все по-популярни органичните плодове и са по-скъпи. В България всичко е органично, защото няма пари за химикали. Когато дойдох за пръв път и видях караваните, ми стана тъжно. Защо похарчих толкова пари да дойда до тук и да живея в консервна кутия без прозорец? България не е страна, в която има мафия, а е мафия, която има страна…така казва баща ми. В началото Англия беше като странна приказка.

Всички тези къщи, градини и цветя, всички тези учтиви хора, които казват “здравей” и “довиждане”. У дома само повтарят “не ме докосвай” и няма къщи, всичко са блокове и цимент. Мечтите стават реалност във Великобритания, мечтите стават реалност с пари. Познавам едно момче, което събира плодове тук две години, върна се в България и си купи апартамент. В България можеш да крещиш, да удряш, а тук трябва да си много спокоен. Трябва да криеш чувствата си, да не си изразителен.

Чувствам се много зле, когато виждам как родителите ми от много богати станаха много бедни. Баща ми се превърна в цел на мафията, защото имаше свой бизнес и правеше много пари. Преместихме се. Баща ми трябваше да поправя коли. Майка ми е инженер, но трябваше да мие чинии в ресторант. Силвестър Сталоун е моят тип мъж, силен мъж. За мен моят мъж, моят тип мъж трябва да бъде доминиращ. Джони Деп е много симпатичен и е много добър актьор. Бях грозно дете. Дебело с очила. Сега обаче съм красива. Това ме прави щастлива.