Text: -A A +A
Четете още в Истински живот: Кариера
Фото: stock.xchng

На 04.04.2007 г. се навършиха точно 8 години откакто започна моята кариера. Историята как започнах работа е интересна и обичам да я разказвам, затова ще я разкажа и тук.

Като въведение, ще започна от малко по-далеч…

През 1998 г. бях приет в УНСС, МИО, задочно (историята как стигнах до това също е интересна и ще бъде следващата, която ще разкажа). През септември започнаха лекциите ми. Цикълът беше 2 седмици лекции, после 2-3 седмици упражнения в събота и неделя и след това – изпити. Първоначално идвах в София само заради тях, като живеех при приятели на родителите ми, но съгласете се, така не върви. Да пътуваш толкова, да търсиш къде да отседнеш…

Още като започна обучението ми, беше ясно, че най-добре би било да си намеря работа в София и да се заселя тук. Направих няколко опита в тази насока през 1998 г., но те бяха безуспешни и нямах късмет. Когато започна зимната сесия, си наех квартира и се заех сериозно да си търся работа. Това беше някъде през февруари 1999 г. Два месеца ходих по обяви на интервюта за работа, но нищо не се получаваше. През това време бях на издръжката на родителите си (много съм им благодарен!). Не беше лесно, но не се отказах.

Записах се в една частна трудова борса и те също ми търсеха работа. Към края на март месец ми писна и на 1.04.1999 г. (беше четвъртък) отидох при тях и им казах да ми предложат каквото и да е, без голямо значение за заплащането, защото вече не мога да стоя по цял ден без да не правя нищо. Тогава те ме изпратиха в един магазин за дрехи и обувки на Витошка, където търсеха продавачи.

Отидох аз там и се срещнах с управителката на магазина. Започнахме да си говорим. Когато тя разбра, че съм студент, ми каза, че едва ли ще ме приеме, защото често ще ми се налага да отсъствам, а няма кой да ме замества. Все пак се сети да ме попита какво уча. Като и казах, че уча МИО, тя се впечатли. Разбра и че съм изучавал английски в езикова гимназия. Поговорихме си още малко.

Видя, че съм младо и интелигентно момче (може да се каже, че тогава бях още момче) на което може да се разчита и ми каза:
„Знаеш ли, че шефът ми търси някой, който да отговаря за паричните разплащания в офиса му? Айде да отидем при него. Аз ще те препоръчам.“ И тръгнахме.

Впечатлих се от шефа й – китаец от Хонк-Конг. И с него си поговорихме, но на английски. Разговорът беше кратък. Скоро след като се видяхме той ми каза, че започвам от понеделник. Тръгнах си доволен, че вече си бях намерил работа. Фирмата на китаеца беше правно-счетоводна къща създадена с цел да помага на неговите сънародници да си уредят необходимите документи за получаване право на престой в страната ни.

На следващият ден, в петък ми се обадиха от една друга фирма, с която се бях свързал чрез частната трудова борса и също ме поканиха да започна при тях от понеделник… Но ги разочаровах. Интересно е как ми проработи късмета този път. Не само,че си намерих работа, а и на две места едновременно и имах възможност да си избирам. Работех в тази правно-счетоводна къща почти 5 години и научих много неща, създадох полезни контакти. Вече 2 години и нещо работя в чуждестранна банка, но усещам как духа вятърът на промяната… Къде ли ще ме отнесе сега?

Промяната настъпи през юли миналата година. Останах в банката, но вече работя в IT отдела й, участвам в поддръжката на една от най-важните системи в нея. Беше ми поверена отговорността за правата на потребителите – моите колеги. Старая се да върша възможно най-добре работата си. Интересното е, че за това, което върша нямам никаква квалификация. Но това не означава, че нямам опит. Нивото ми в сферата на компютрите е много по-високо от средното.

Занимавал съм се с доста сложни и сериозни неща на личния си компютър. Просто защото са ми били интересни. По този начин започнах да правя интернет страници, а компютъра ми се превърна в DHCP, proxy, HTTP и MySQL сървър под Линукс. Не съм изучавал, нито чел нищо в тази насока. Просто като срещна някакво затруднение се обръщам за помощ към Google, а той е много отзивчив. Знанията, които натрупах в следствие на експериментите си, много ми помагат сега в работата ми. А за нещата, които не знам, ми помагат колегите от отдела ни за разработка на софтуер. Благодарение на тях придобих нови знания.

Всъщност бях кандидатствал за по-ниска длъжност в IT отдела, но когато бях на обучение в звеното, което отговаря за поддръжката на счетоводната система ми предложиха да остана на работа при тях. На мен също ми хареса там и после се наместиха нещата.

Въпреки, че заплащането, което получавам в момента е сравнително високо, не съм достатъчно доволен от него. Сигурен съм, че ако реша да търся, ще намеря още по-интересна работа с още по-високо заплащане. И това ще се случи, като започне да ми омръзва сегашната работа...

Прегледано: 7,081 пъти Автор: phantomlord Източник: myfreesoft.net/wordpress | 02.08.2007г.

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!


Коментари

Какво прави живота с хората – да имаш образование МИО и най-накрая да работиш като програмист... Наистина ние мислим, че ще работим нещо, а съдбата се разпорежда по своя начин.Пожелавам ти успешна кариера, phantomlord!


Тази история ми е добре позната. Аз също започнах следването в УНСС задочно “Икономика но тронспорта” /пълна загуба на пари и време/. През това време работех като секретарка с немски:) После завърших магистратура “Банков мениджмънт” в СА – Свищов – до работа в банка така и не се добрах, и слава богу! Сега съм финансов консултант и като че ли тук мисля да се спра в кариерата. Имам колега – инженер по образование, а също се занимава с икономика:)) Обикновено така се получава, когато човек не е наясно с желанията си в началото.


Добави коментар