Здравейте на всички! В тази история ще разкажа за една моя приятелка, с която се познаваме от детинството. Тя е с една година по-голяма от мен, преди време заедно сме ходили да учим танци. Родителите на Марито са алкохолици, затова тя още от бебе е била напълно самостоятелна, сама се е грижела за себе си и винаги е правила това, което искала.
Въпреки, че е имала родители-алкохолици и е живяла в ужасен апартамент, всички са я обичали! Тя е имала доста приятели, както и кандидат-гаджета, когато сме ходили на танци, тя е била най-добрата танцьорка.
Като малка тя е била „мъжко момиче”, почти не е имала приятелки-момичета, всички й приятели са били момчета и те непрекъснато са правили бели в училище, правили шегички на учителите. После, когато са пораснали, Марго и компания са започнали да пият бира по спирките, вечно са се сбивали (искам да забележа, че въпреки че Марго има фина фигура, тя може да се бие яко и да пребори всяко момче), скитали са по нощите и са крещяли в квартала.
Когато Марито е станала на 15, тя си е сменила външния вид, маратонките е сменила с токчета, дънките с полите, приятелите отрепки – с едно гледано момче, с което се е разхождала из квартала. Но, дълго време тя не се е срещала с никого и е имала големи комплекси относно своите родители. Тя се е притеснявала, че някой от нейните гаджета ще ги види...
В тяхното семейство пари никога не е имало, затова тя много рано е започнала да работи – да чисти, да раздава реклами и друга всякаква работа. Това й е позволявало да не изглежда по-зле от своите приятелки и да не умре от глад.
След училището Марито замина за столицата. Парите за това пътуване тя е събирала доста време – закътани от дребните й заплати, малко от родителите и нещо ние, приятели, сме й добавили.
И така, тя с зор си е събрала парите и заминала за столицата, но живота й не е станал по-розов. Тя не е успяла да спечели конкурса за института, но не се е върнала. Със всичките си останали пари тя е взела под наем стара боксониера в крайния квартал. В джоба си не е имала нито стотинка. Ние с Марито започнахме да си говорим по телефона, тя каза, че смята да се кандидатства до година. След кратко време тя ми каза, че си е намерила работа за да не умре от глад. Аз очаквах да чуя за някаква работа на куриер, чистачка или нещо подобно, но сгреших... тази професия, която тя ми каза звучеше доста неприятно за мен – „момиче в стриптиз”.
Първо ми беше много срам за нея, но аз разбирах, че тя не е имала голям избор. Веднъж Марито ми изпрати препратка към видеото, където тя танцува и аз разбрах, че това не е точно това, за което съм мислила – тя дори не се съблича напълно, въпреки, че танцува доста разголена. На мен много ми харесва как тя танцува, на мен дори много ми се прииска и аз да опитам да работя в някакъв бар (като допълнителна работа след лекциите). Аз разбирам, че работата не е от най-приличните, но ... и това е начин за прехраната.
Ето, излях си душата :)
