Steven M. Smith е публикувал в блога си една много интересна статия, озаглавена Full Time Pay for Half Time Work? (или “Цяла заплата за половин работен ден?”), където разказва историята на един служител, наречен Албърт, който гарантира, че може да изпълнява задачите си и да покрива изискванията за свършена работа за пълен работен ден на 105%, но за 20 на седмица. Албърт е човек, когото колегите харесват, а клиентите – направо обожават, но държи да не му губят времето и настоява да работи на половин работен ден, като получава заплата като за цял.
Авторът интервюирал няколко мениджъри дали биха наели Албърт и от всичките получил един и същ отговор – “Не”. Никой не оценил факта, че Албътр е бил 100% по-продуктивен от останалите колеги. Всички запитани мениджъри се почувствали обидени от неговите условия за 20-часова работна седмица и настоявали той да работи колкото другите – по 40-60 часа. Всъщност, те не харесали това, че той държал на своята свобода, а искали да осъществяват по-стегнат контрол над него без значение колко е продуктивен и полезен за работата на фирмата.
Ако аз трябваше да взема такова решение, със сигурност бих взел Албърт, ако той можеше да докаже, че може да постигне обещаните резултати. Това, което ме притеснява, са отговорите на интервюираните мениджъри. Те за пореден път потвърждават моите опасения, че в днешно време средното ниво мениджъри нямат никакъв предприемачески дух. Те не гледат на своите служители като на партньори, с които да постигнат дадена цел, а по-скоро като на собственост, ресурс, че даже и като на роби. Мнозинството мениджъри ценят най-много не продуктивността на един служител, а способността му да се подчинява на заповеди. И това се случва както в развитите страни като САЩ, така и у нас.
Имам чувството, че се връщаме отново в 18-ти – 19-ти век...
Не мога да разбера тези работодатели, които ти дават мизерни пари, а в същото време искат да стоиш на работното място по цял ден. Парите са мизерни, защото шефовете /или собствениците/ не могат да направят своя бизнес печеливш и, съответно, нямат възможност да плащат големи заплати. Защо просто не намалят работното време на своите служители вместо да ги карат да умират от скука по цял ден без да вършат нещо полезно? Със сигурност няма да свършат по-малко, а ще се чувстват доста по-добре.
И аз бих искала да работя половин ден,а да ми плащат цяла надница .Мисля, че бих могла да се справя, но в момента никой работодател в България не предлага такива условия на труд.
Случайно попаднах на тази статия....до болка позната история. Преди 30 минути бях на интервю – за пореден път се опитах да убедя бъдещия работодател, че мога да бъда изключително полезна и продуктивна и за половин работен ден (даже се съгласих и на по-ниска заплата) условието беше да остана и на половин работен ден на досегашната си работа.....дори не се опитаха да ме разберат....Наистина работодателите си търсят “служители” (в основата е служа:) а не коректни изпълнители и партньори!
И моето наблюдение е че скуката в офиса ти убива тотално желанието за работа! Ама как така—нали трябва да си постоянно под ръка-да ти възложи някоя смешна задача ако те види че си готов с твоята. Трябва да си запълваш работното време! Какво е това да работиш от вкъщи? Кой ти дава такива екстри?Ей това е... да си роб и да навеждаш глава... това искат.
Добави коментар