В нашата фирма служителите идват в 10 сутринта и си тръгват в 17 следобед, работейки 5 дни в седмицата. Някои се мръщят на 1000 лв. заплата, а голяма част от прослушаните кандидати не се връщат, защото такава работа в офис не им допадала, понеже е без “свободно време”.
Всяка седмица от 10 човека 2-ма са или болни за по 2 дни, или имат проблеми, всеки 5 човека закъсняват 2 пъти по около 1 час. Не мога да ги уволня, тъй като заемането на едно работно място и намирането на сигурен човек отнема месеци.
Аз имам 2 деца, които почти не виждам, тъй като съм заета с това да осигуря заплатите на служителите си, които са ангажирани единствено със своите проблеми.
Когато не съм в офиса нищо не се върши, липсва всякаква инициативност за идеи и работа. Ако попиташ някой “защо”, ти отговаря: “Ами ти не беше в офиса и не знаех какво да правя.”.
Когато става въпрос за взимане на заплати обаче, никой не забравя да дойде независимо от здравословното си състояние. От друга страна, когато се върна вкъщи намирам пълен хаос и кочина, защото жената, на която плащам да ми помага в домакинството и гледането на децата не приема работата си много сериозно, оправдава се пак с личните си проблеми и ако случайно нещо й кажа ме обвинява, че не я разбирам.
Въобще в България все най-лесно е на работодателите, те нямат никакви грижи, освен да прибират големите пари и да не им пука за служителите.
Те нямат безсънни нощи и притеснения, големи заеми, които ако не върнат обричат не само своя но и живота на децата си на абсолютен провал. Въобще България е страната на оправданията и търсенето на вина в другите, но като става въпрос за работа всеки се чувства преработил и ощетен. Само че аз си живея тук и не виждам свършена работа никъде от разбутаните тротоари, до държавната администрация или дворовете на къщите превърнати в сметища.
Единствените светли и чисти места са онези, построени от хора работещи в частния сектор и опитвайки се да променят поне малко заобикалящата ги действителност.
Г-жо Александрова,Прочетох Вашата история с огромен интерес и се обръщам към Вас за съвет. Макар и на възраст ( над 40) предприех крайно рискована стъпка – изоставих престижна и добре платена професия, за да превърна хобито си в професия – като минах през всичките кръгове на ада, за да го осъществя – преписки с Агенцията по заетостта и Бюрото по труда, съответни обучения и 15-18 часови самообучения от нета, учебници, справочници.От 6 месеца съм в период на търсене на работа, като през това време никога не оставам без занимание, което поддържа и развива наученото и усвоеното – в повечето случаи без заплащане, тъй като това ми доставя удоволствие.Посъветвайте ме, моля, как мога да убедя потенциален работодател, че въпреки възрастта ми съм готова да усвоявам нови технологии, че мога да работя с млади хора, че не се притеснявам да научавам от тях нови за мен неща,че имам идеи,че съм пълна с ентусиазъм и едва ли ще се намери по-мотивиран от мен човек.Разчитам на Вашия съвет. Дано ми помогне в изработката на нов подход.Предварително благодаря и Ви пожелавам успех!
Госпожо Александрова,Вие и Вашата фирма къде сте?Вземете ме на работа при Вас!!!!!
Skasval sam se ot rabota za 160 lv. na mesec no tova beshe do vreme.Sega blagodarenie na, “korektni” rabotodateli razbrah che da se razdavash e losho a da si marzel i da se skatavash e pohvalno.Sega mai se okaza che sam bil polezen no za men ima veche dva patq ili v chujbina ili na “selo”.Ako vav vashata firma zaplatite sa takiva az sam vashiq chovek i bih rabotil mnogo,zashtoto,za sajalenie, vse oshte sam adski otgovoren pred rabotodatelite si…ako ne uspeh .
В България и предприемачите са предприемачи, колкото и работниците са работници!Вие и Вашата фирма къде сте?Вземете ме на работа при Вас!!!!!И в крайна сметка – всяко нещо си има цена – избрали сте си да бъдете БИЗНЕСМЕН а НЕ МАЙКА!
ако ме назначите на работа при Вас за офис мениджър съм съгласна първият месец въобще да не ми плащате заплата,а после ще се договорим според резултатите.
Всичко зависи от шефа. Кой както си го направи.
Я, опитайте да уволните някой. Тогава тези проблеми ще ви се видят малки. Ние сме един мързелив народ, с огромно его, а на всичкото отгоре и с “Инспекция по труда”, която е синдикат на работниците. У нас работниците имат само права, а работодателите – само задължения.
За така описаното положение госпожо не са виновни служителите,а само Вие.Вината ви се корени в това ,че сте мекушава с тях.
Аз със сигурност не бих си избрала подобен работодател. Работодателят трябва да има определени знания, умения и способности да организира и ръководи, а в статията виждам липсата на такива.За жалост тази дама не е единственият работодател, който се оплаква от служителите си. В повечето случаи някой си се изживява като “ дядо Боже”, но на практика очаква ангелите/ работниците/ да му направят рая.И накрая-няма лош работодател и лош работник, има само некадърни и заблудени в себе си.