В нашата фирма служителите идват в 10 сутринта и си тръгват в 17 следобед, работейки 5 дни в седмицата. Някои се мръщят на 1000 лв. заплата, а голяма част от прослушаните кандидати не се връщат, защото такава работа в офис не им допадала, понеже е без “свободно време”.
Всяка седмица от 10 човека 2-ма са или болни за по 2 дни, или имат проблеми, всеки 5 човека закъсняват 2 пъти по около 1 час. Не мога да ги уволня, тъй като заемането на едно работно място и намирането на сигурен човек отнема месеци.
Аз имам 2 деца, които почти не виждам, тъй като съм заета с това да осигуря заплатите на служителите си, които са ангажирани единствено със своите проблеми.
Когато не съм в офиса нищо не се върши, липсва всякаква инициативност за идеи и работа. Ако попиташ някой “защо”, ти отговаря: “Ами ти не беше в офиса и не знаех какво да правя.”.
Когато става въпрос за взимане на заплати обаче, никой не забравя да дойде независимо от здравословното си състояние. От друга страна, когато се върна вкъщи намирам пълен хаос и кочина, защото жената, на която плащам да ми помага в домакинството и гледането на децата не приема работата си много сериозно, оправдава се пак с личните си проблеми и ако случайно нещо й кажа ме обвинява, че не я разбирам.
Въобще в България все най-лесно е на работодателите, те нямат никакви грижи, освен да прибират големите пари и да не им пука за служителите.
Те нямат безсънни нощи и притеснения, големи заеми, които ако не върнат обричат не само своя но и живота на децата си на абсолютен провал. Въобще България е страната на оправданията и търсенето на вина в другите, но като става въпрос за работа всеки се чувства преработил и ощетен. Само че аз си живея тук и не виждам свършена работа никъде от разбутаните тротоари, до държавната администрация или дворовете на къщите превърнати в сметища.
Единствените светли и чисти места са онези, построени от хора работещи в частния сектор и опитвайки се да променят поне малко заобикалящата ги действителност.
Аз работя в държавна организация. Мога да кажа, че служителите при нас наистина се спукват от работа! Напряжението при нас е много голямо, а хората смятат, че нищо не правим и по цял ден плюем в тавана. При нас заплатите са малки, затова тези хора, които не са избягали в частните фирми с големи заплати, са истински професионалисти. Какво ми говорите за 1000лв. заплата? Че аз взимам тройно по-малко за двойно повече работа. И при все това съм отговорен служител. Освен да кандидатствам при вас за работа?
Работя в лизингова компания. Общо служители и ръководство сме 12 човека, а обема на работата е като за 20. Заплатите са доста различни и доста субективно определени – между 500 и 2000 лв. Работното време е от 09 до 18 часа. От статията Ви не става ясно какво е естеството на Вашия бизнес, но съм дълбоко убедена, че след публикацията й, доста хора ще са заинтригувани за свободна позиция при Вас и ще можете сами да си направите подбор на персонала. От друга страна, вече съществуват няколко фирми, които могат да свършат това вместо Вас срещу определено възнаграждение, но и с необходимата отговорност за предложен служител. Без да съм работодател, от лични впечатления, съм напълно съгласна с Вас, че масово служителите си мислят “колко му е лесно на шефа, аз му робувам, а той си гледа кефа” и т.н. Българинът не търси вината в себе си и това го знаем всички. Не съм специалист в тази област да раздавам акъл, но може би трябва да си потърсите персонал със сходните до Вас проблеми и не само с чувство за отговорност, а и с чувство за КОЛЕКТИВИЗЪМ. В крайна сметка достатъчно време прекарваме заедно на работното си място и едва ли не това ни е второто семейство. С пожелание за успех: Саша
Г-жо Александрова, човек, когато не иска – търси оправдания, когато иска – намира начини!Имам два въпроса към вас:1. Защо не вземета да отворите едно социално подпомагане, вие така и така сте “заета с това да осигуря заплатите на служителите си, които са ангажирани единствено със своите проблеми.”. Явно вашите служители не вършат нищо, а вие им плащате!2. Защо не вземете да се позаинтересувате малко от Управление на персонала?Нали ВИЕ сте шефа – ръководителя, лидера, човека, който трябва да мотивира, стимулира, поощрява, санкционира. Бъдете организирана и взискателна, създайте ясни правила за себе си и своите служители, доверете им се – все пак те не са невръсни. Най-трудно се работи с хора! Пожелавам ви успех!
Госпожа Александрова, назначете ме за офис мениджър и Ви гарантирам, че всичко ще се промени, включително и с жената, която Ви помага вкъщи. Напълно сериозен съм. Само ми пишете на sergi@dir.bg.
Ха сега де! Чудя се Вие като не можете да се справите със собствения си персонал, как изобщо се справяте с бизнеса си! Звучите ми като нерешителна жена, която няма никакъв авторитет. Човек каквото си надроби, това сърба.
Госпожо Александрова, Вземете ме на работа във Вашата фирма!!!
Цялата ситуация си има изход... след няколко години тотално безплодна борба, затворих офиса, работя от къщи, изкарвам колкото ми е необходимо ... и си спестявам заплатите на другите, но и авторитетното изказване “Аз плащам заплати”. Въпрос на преценка и на цена за плащане впрочем....
a kakav e to4no izhoda.
това не е възможно
Здравейте.Относно темата бих казал само, че във фирмата липсва дисциплина /без да Ви упреквам/. Първо ви съветвам да направите това.Второ да разпределите отговорността. Трето – да следите за изпълнението на зададените задачи в срок. Четвърто – продоставайте им повече информация. Когато работих за преедния си работодател имах на разположение почти цялата информация /без финансовата/. Това ме накара да бъда по-заинтерисован.Благодаря. tije@abv.bg