Хорската завист няма граници

От години имам една приятелка – Валя. По-голям песимист не съм виждала в живота си. Тя успява да намери начин да се оплаква дори в ситуациите, когато друг човек би се радвал на късмета си. Точно за нея се отнася дилемата за това, че има хора, които смятат, че „чашата е наполовина празна”, а не се радват, че тя е „наполовина пълна”.

Познавам Валя от години и изобщо не се изненадвам, че голямото й оплакване за ниска заплата значи, че получава само два пъти повече от мене, а израза й „в момента съм много болна” значи, че има пришки от новите си обувки.

Въпреки това, когато съм разбрала за същността на едно нейно оплакване от живота, останах като гръмната. Реших да напиша за това, за да видите до къде стига хорската завист.

Валя има една добра позната. Не я познавам лично (ние сега живеем доста далече една от друга и общуваме най-вече чрез skype), но Валя разправя за тази жена доста често и направо имам впечатление, че я познавам лично.

Основните „характеристики”, които съм запомнила са, че госпожата е мноооого богата, има няколко цветарски магазина (или сергии), хубав апартамент и някаква „специална” кола. Живота на цветарката е наниз от късмет и печалби. Често, когато приятелката ми обсъжда темата за поредната придобивка, тя добавя „Аз да не съм ***, та да греба пари с лопата”. Какво да крия, и аз тайничко завиждах на тази успешна бизнесменка.

Истината за успешната цветарка излезе наяве най-случайно. Говорихме си женски работи – обсъждахме една фризьорка, която работи вкъщи. Тя има и фризьорски салон, но понякога обслужва клиентките в апартамента си (който се намира на втория етаж в една нова кооперация). В същност темата беше „как да крием данъци когато работим вкъщи”. Както си говорихме с Валя, тя между другото забелязва, че нейната приятелка (цветарката) също много харесва тази фризьорка, но за съжаление може да я посещава само в салона, макар че живеят съвсем наблизо. Аз, очаквайки, че ще ми разкрият някакви интересни подробности за това, защо госпожата не я пускат у дома, започнах да разпитвам. Няма да повярвате какво разбрах!

Наистина „успешната цветарка” няма никаква възможност да посещава фризьорката в апартамента. Причината е много проста: фризьорката живее на втория етаж, а жената се придвижва с инвалидна количка и няма физическа възможност да се качи горе!

Направо умрях от срам. Завиждах на една жена, която е успяла да оцелее и да развие бизнес при това, че има някакво прогресиращо заболяване, което вече не й позволява да прави повече от една-две крачки и се предвижва с инвалидна количка (затова и автомобилът й е „специален”).

Повярвайте, че после ревах цяла нощ. Как бих искала и аз да имам толкова силна воля за живот!