За мизерията в душата и в панелната душегубка

Около 82% от домакинствата в България живеели мизерно – без топло вкъщи, без ваканция, без нови дрехи или мебели, без мръвка на масата и без гости. Дори и богатите ни живеели мизерно – страдали от повече лишения в сравнение с бедните в Дания, Финландия, Люксембург, Холандия и Швеция. За да звучи по-правдоподобно това, което прочетохте, имайте предвид, че данните са на Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд.

За съжаление познавам хора, за които това е така. И те се чувстват не като граждани на европейска държава, дори не и като кандидатка за членство в ЕС, а като граждани на страна от Африка, и то отпреди неколкостотин години. Познавам обаче и други, които не познават лишенията на тялото, но дори и не осъзнават, че изпитват лишения на духа. Защото мизерията може да се измерва не само с мухъла на панелната душегубка, но и със сивия цвят на ограничената душичка. Кое е по-опасното раково заболяване в немощното тяло на държавата?

Едните искат хляб, а другите, преситени с пасти, дори и не биха си направили труда да се усмихнат, а какво остава и да помислят за неща по-далеч от собственото им тяло, работа и възгледи. Едните скачат, викат и горят чучела, защото не им се плаща за положения труд, а другите се плюнчат в новите си костюми по форуми у нас и в чужбина, че всичко е наред и че финансовата ни система е една от най-стабилните в Европа. Едните не могат да мислят за изкуство, защото не могат да си го позволят по финансови причини, а другите ходят на опера, за да могат да кажат след това, че са слушали музиката от телефона си в оригинал.

Всъщност всички крайности на мизерията и лишенията са опасни. Без значение дали става въпрос за мизерията в тесногръдата душичка, в тази на Елин-Пелиновия чиновник, в тази на псевдоинтелектуалеца или просто в тази на панелния апартамент в периферията. Защото всички те са симптоми за болест на държавата. И не е сигурно, че вотът за лечение чрез ампутации и замяна на едни крайници – глави, ръце и крака – с други би помогнало... Което е най-голямата мизерия...