Text: -A A +A
Четете още в Истински живот: Извън кариерата
Фото: stock.xchng

Трябва да ида на зъболекар.

Тази фраза си я повтарях поне една година. Е, не непрекъснато, и други неща ми минаваха през главата от време на време. Всъщност, ако трябва да съм искрена с вас и със себе си – последната седмица най си я повтарях.
Преди това само се подигравах на една приятелка, на която зъбите й се чупят като токчета на произведени в Китай контрабандни чехлички, конфискувани на Гюешево.

Мине не мине и тя пак със счупен зъб. Веднъж яла хрупанки /неизвестен за мен продукт/. Друг път поела въздух по-мощно и се простила с още един.

Оня ден я попитах въобще останали ли са й няколко, ей така, като си говорят хората за зъби, да не се чувства аутсайдер. Тя ме увери, че имала още.

И така в шеги и закачки си живеех с мисълта, че моите собствени са изградени от сплав между алуминий, стомана и ванадий и са издръжливи като моментно лепило. Като това, дето с него можете да висите от тавана, в случай, че тази дейност ви доставя наистина удоволствие. Обаче реалността не била такава. И моите зъбки били човешки.

Не отдавам денталните проблеми на нехайство към здравето ми. По-скоро ми помогнаха едни черупки, които ми сервираха в столична пицария. И то няколко пъти. Очевидно хората там, особено субектът готвач, има различна от моята представа за ядките, наречени орехи.

Аз, например, разбирам това, което се намира В черупката. Той обаче очевидно е почитател на суровоядството и по тази причина няколко пъти консумирах салата с черупки. Предполагам, че и те имат някакво незаменима роля за здравето на човеците, но специално за зъбите не са особено полезни.

Та след като няколко пъти си подъвках обвивките на орехчетата, след това, за капак, смлях и една костилка от маслина, която /маслината/ бе закупена от щанд, рекламиращ я като „супер мамут без костилка“.

Понеже не съм се съмнявала в мамутските и анти-костилковите й качества, доверчиво приложих целия напън на лицево-челюстните си мускули върху нея и резултатът беше една пломба по-малко в устата ми.

Но дето се вика – всяко зло за добро, поне се храня като прадедите ми в палеозоя, когато не е имало маслини без костилки и други ърбан лиготии. Понеже вече черупки и костилки не ми се опъват, от време на време деля по някой кокал, за предпочитане от джолан, с котката.

Прегледано: 4,675 пъти Автор: Красимира Хаджииванова Източник: dnes.bg | 09.06.2006г.

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!


Коментари

Маню забелязва Алекс още на 18 във ВУЗФ, когато младият крипто гуру се отличава с големи познания и практически опит на борсите.


Инвecтициитe нa Aлeĸc нямaт ĸpaй. Toй нaиcтинa e нaдeждaтa нa Apч Keпитъл.


Добави коментар