Когато отчитам възложената ми задача, а шефът между другото споменава, че е забравил да ми каже една “дреболия”, която практически прави цялата ми работа безсмислена.
Когато ми нарежда да го науча да работи с едно “програмче”, което самостоятелно упорито изучавах цял месец в извън работното време и прилагането на което не влиза в служебните ми задължения.
Когато трябва да показвам, че обучението на детето на шефа на бразилски език, който знам по случайност, е най-голямата радост за мене.
Когато цял месец върша работата на десетина колеги, а в края на месеца шефът ми отбелязва, че оценката ми е намалена, защото не съм проявявал достатъчен eнтузиазъм.
Когато забравя да ми каже, че днес е планирано моето изказване пред голямото ръководство, а аз тъкмо решавам да се издокарам в работата с ръчно-плетеният от майка ми пуловер.
Когато прави противоречиви указания за едно и също нещо, предупреждавайки изрично да не го занимавам повече с този въпрос.
Когато събира екип за изпълнение на важна задача, забравя да сложи отговорник за крайния резултат и след два дни открива, че задачата не е свършена и сроковете вече са изпуснати. Познайте кой е виновният в случая?
Когато ме моли да му направя кафе.
Когато влиза в стаята ми със запалена цигара, подминавайки половинметров надпис “Моля да не пушите!”, закован на стената.
Когато след половин-часов обвинителен монолог поради моето закъснение за работа с 6 /шест/ минути, заминава на фризьор.
Когато “забравя” да ме покани на срещата, където представя моят проект.
Когато три минути преди края на работното време възлага половинчасова задача и на моето плахо “Че, то няма да стане много бързо...”, отговаря: “Нищо, аз ще изчакам!”.
Когато случайно разбирам, че моята заплата е с 3 /три/ лева по-ниска от заплатите на другите колеги от моето ниво.
Когато той смята за пряко задължение да се интересува къде съм ходил в Интернет.
Когато виждам израза на лицето му при моят въпрос “Отпуска?....”.
Когато той казва “Понеже виждам, че в момента нямаш работа ....”.
Когато ме прекъсва.
Говоря за МОЯТ шеф, но мисля, че не съм самотна в своето нещастие...
- Когато случайно разбирам спотайвана информация, че някои от колегите са получили премия, но не е ясно за какви постижения.
- Когато омразният ми шеф ме моли за “лична услуга”.
- Когато шефът ми казва че не поемам отговорности /при все това, че не ми дава никакви отговорни задачи/.
- Когато ми се обажда по GSM-а в неделя в 9,00ч.
- Когато ме моли да му купя цигари; – Когато не ми увеличава заплата, а после ми казва “Ти работиш много добре, гордост за фирмата и т.н.”
- Когато го предупреждавам няколко дни, че ще ми трябва аванс в петък и вечерта като тръгвам ми каже: Ти що не каза – банките затвориха! :-))
-Когато те поставя на нова длъжност, и ...срока на обучение ( и ниско заплащане минават ..няколко месеца!). – когато работиш с по 1-4 часа ежедневно повече, годинин наред..и при допусната грешка за 100 лв, ти правят “ лична услуга” ..и ти напомнят няколко години ..за този момент.-Когато години наред нямаш отпуск, работиш по празници, няма дни за компенсации...работата расте с десетки проценти всеки месец, ти си обучил всичките си подчинени в ..мислене и работа...и подчертавам МИСЛЕНЕ, а това е за този отгоре..е само “работата на будалата”.-Когато прекият ти ръководител те притиска за изпълнение на задълженията ти , а ти нямаш нужният инструментариум, с който да мотивираш персонала..назначен от същият този ръководител ( без да са ти искали дори и мнението, при назаначаването на нови хора) ... и в крайна сметка ти работиш и заради новите , които си обучил , ..но не можеш да мотивираш.. – когато си на крачка да си намериш работа и да се развиеш на друго място с “бясна” скорост.., но ти е мъчно за времето и желанието, които си “закопал” тук ...:) – как да не обичаш “ ентелигентните хора с власт” :))))
Всичко това означава само едно – не те харесва и е те е нарочил да те изхвърли, но без обезщетение. Започни да си търсиш нова работа да не останеш не само с “любовта си към него” но и “приятно изненадана”
Когато ти казват, че много добре разбират, че имаш прекалено много задачи и не трябва да ти се възлагат повече, а на следващия ден те затрупват с още 10 допълнителни неща, които да свършиш. Ей така по между другото, защото те не са за повече от 5 минути, а всъщност са за по 2 часа.Когато две седмици не си почивал и си тръгваш всеки ден в полунощ от офиса, а шефът ти идва на другия ден и ти казва: Защо не си си подредил бюрото?
-Когато не знае какво иска,но го иска на всяка цена
-Когато е решил,че има свой човек за твоята длъжност и за да я освободиш доброволно, те подлага на какви ли не унижения
-Когато ти мислиш в интерес на работата,докато другите му доносничат,плетат интриги и го манипулират,за да прикриват незнанието и мързела си....