Text: -A A +A
Четете още в Истински живот: Арменския поп
Фото: stock.xchng

Жега. В офиса ни, за щастие, има климатик. Но това само прави живота на всички тук още по-труден. Като няма климатик, е лесно – знаеш си програмата: пот, пот, пот, припадък, айрянче със солчица и така до вечерта, когато се разхлаждаш с реклама на бира на фона на Преслава плюс мекички пеленки.

Но с еъркъндишъна е друг филм. Първо, понеже стаите архитектурно са строени така, че няма как всички да сме с лице към климатика, все ще има някой нещастник, който да е с гръб към него. Аз преди няколко лета бях убедена, че имам мозъчен тумор, докато осъзнах, че устройството просто ми духа между втория и третия прешлен. Много неприятно.

И сега същото. Сутрин като се влезе в стаята, температурата е с поне 10 градуса по-висока, отколкото навън, а въздухът е колкото да ни поддържа функцията дишане. За излишък не говорим, така, да имаш да си поемеш няколко глътки повече. Но това, естествено, са глезотии. Баба ти като че ли все е дишала.

Обаче липсата на кислород малко или много вреди на работния процес, щото човешкият мозък почва да мисли само за следващата порция въздух и някакси за друго не остава време и място. Затова с котешка стъпка издебвам момента, когато улисаните колеги са забили поглед в мониторите, и щраквам бързо устройството.

Днес обаче май избързах малко, щото един колега ме усети. Опитах се да бъда светкавична, дори лазих под две бюра и една масичка, за да стане по-скришно, но той се извъди наблюдателен. Те финансистите са такива.

Забелязала съм, че споровете за климатика са едни от най-разгорещените /колко умно/. Всеки си вади аргументи откъдето може. От сорта на: часът е девет, кой пуска климатици в девет? Контрааргумент: Все още не е забранено да си го пускаш когато имаш телесна нужда от него, а не в определен час. Аргумент: Вратът ми се схваща. Контрааргумент: Сваряват ми се белтъците в мозъка.

Наистина, не знам кое от двете е по-лошо. И с изкривен врат не е хубаво, щото чакръкчиите в последно време са кът. Ама и с омлет в главата не се живее. Не знам.

Накрая надделявам. Щото съм гадинка по характер, майка ми навремето казваше, че трябва да стана прокурор. Климатикът духа, та се къса. Настроила съм го на пред-криогенна фаза и се радвам, че клетките в тиквата взеха да мислят и за други неща освен атмосферните условия и от време на време – миграцията на чайките.

Оплаквания няма, всичко изглежда наред. Обаче… колежката Велина започва да киха. Всичко почва невинно. Една мъничка кихавичка. Следват още няколко. Кихавиците стават все по-гръмогласни и привличат вниманието на всички.

Чувствам се чудовище. Звяр. Червен кхмер, радикален екстремист, сепаратист. Терорист и сериен убиец. Чувствам се като човек, който закусва с пеленачета. Гузно прокрадвам пръстче към дистанционното и смирено го щраквам под одобрителна и гръмка кихавица. Обличат се жилетки, докато по челото ми се стича пот.

Прегледано: 3,288 пъти Автор: Красимира Хаджииванова Източник: dnes.bg | 30.05.2006г.

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!

Коментари

Изключително нездравословно е да се държи климатик на 18 градуса, когато навън е 40. На имунната ни система направо й се разказва играта. Добре е средното положение – 10 градуса надолу от външната. Но...кой ли мисли за здравето си, а дори и обикновено се сърдим, ако някой друг мисли за него.


egati prostata istoria


Страхотна статия, която ме подсеща, че до дни трябва да купя климатици за двата ми офиса или ще стана обект на глоба според последните разпореждания. Насочил съм се към [*изтрито от модератора*] тъй като има някакви модели Дайкин с отстъпка и ще слагам. Иначе статията въобще не е простутия, а отразява реалността у нас и не само у нас.


Добави коментар