Всички помнят големия шум, който предизвика отварянето на първото 3-D кино в новия “Mall of Sofia”. Собственик на целия кино-комплекс, познат като “Cinema City” е международна верига с чешки произход. С отварянето на такъв мащабен обект последва и назначаването на много персонал – момичета за бара, разпоредители за кино-салоните. Всички подписахме трудови договори с агенция за подбор на персонал, като тя ни се явяваше пряк работодател.
В трудовите договори се казваше, че сме назначени на 5 дневна работна седмица с 8-часов работен ден. В последствие се оказа, че смените, които екипа на “Cinema City” разработи, не покриват 8-часовия работен ден, който се изискваше в договора. Затова мениджърът на кино-комплекса (от чешки произход) заяви, че ще ни плаща почасово, т.е. “колкото си изработите”. А и ние нямахме възможност да си изработим колкото сами желаем, защото ежеседмично се правеха графици и всеки беше задължен да поеме определен брой смени. Така 40 работни часа седмиччно, според трудовия договор, никога не можеха да се изработят, респективно и заплатите, за които се бяхме подписали, че ще получаваме.
В един момент обаче нещата придобиха още по-критично състояние, защото киното не правеше добра печалба. А поддържаше доста персонал. Мeниджмънта излезе с ново решение – 5 дневната работна седмица се намали до 3-дневна. И всичко това се случваше без преподписване на трудовите договори с новите условия. Да не говорим за безпричинното уволняване на доста от персонала, защото просто идваше в повече. А и вече изпълнявахме нови задължения като почистване на съблекалните, изхвърляне на кофи с боклук, въпреки че такива задължения не влизаха в длъжностните ни характеристики.
Агенцията за подбор на персонал, с която бяхме сключили договорите, не направи нищо и не се опита да ни защити по какъвто и да било начин. Никой от нас не посмя да се обърне към инспекцията по труда, защото на всички им беше ясно, че просто няма смисъл. Единственото, което направихме почти всички, беше да напуснем това работно място. Но едва ли сме нанесли някакви щети на работодателите си, просто им спестихме удоволствието да продължат да уволняват наред безпричинно, изтъквайки смешни и нелепи доводи!
