Наричат го още “грипът на младите кариеристи”.

Той поразява главно младите, образованите и преуспяващите хора. Жените като по-чувствителни натури боледуват от него два пъти по-често от мъжете. Често болестта започва като “обикновен” грип, но не случайно е наречена грип на младите кариеристи, защото поразява най-често лекарите, учителите, журналистите, творческите личности. Чувството за отпадналост, предизвикано от синдрома за хроничната умора, се запазва дълго време: от няколко месеца до цели години. Роднините, приятелите и колегите приемат човека, страдащ от този синдром, като напълно здрав, но мързелив, а лекарите често се объркват и го смятат за симулант.

Двата основни признака на хроничната умора са:

• постоянна непредизвикана от конкретни обстоятелства умора


• рязко намаляване на работоспособността, бързо уморяване дори при незначителни натоварвания.

Обикновено тези симптоми не преминават за период от 6 месеца и лекарите не могат да открият друго заболяване, което може да предизвиква подобно състояние.

Други 10 по-малко типични признака за настъпването на синдрома на хроничната умора са:

• остро начало на болестта
  
• повишена температура, дори треска


• болка и дращене в гърлото, увеличаване на шийните, тилните възли, мускулна отпадналост


• болезненост на отделни групи мускули


• разстройство в съня


• периодично главоболие


• депресия


• намаляване на интелектуалните способности – невъзможност за концентреция, разпиляност на мисълта


• повишена раздразнителност.

Ако сте открили у себе си двата основни признака и поне шест от второстепенните, препоръчително е да потърсите помощта на лекар-имунолог, който да постави точна диагноза.

Не е задължително да са налице всички симптоми. При всеки човек болестта протича по свой начин: неочаквано се появява алергия или страх от заобикалящия свят, нарушения в работата на бъбреците, черния дроб, сърцето и органите на стомашно-чревния тракт, без видима причина може рязко да се стигне до отслабване или до окапване на косата.

Синдромът на хроничната умора променя и характера: веселият и общителен човек става мрачен филантроп, а силният и увереният – слаб и нерешителен.

Синдромът често се “крие” зад други заболявания, но понякога е обратното – някои други нарушения могат да приличат на него.

Затова диагностиката се базира на метода на изключване на другите заболявания – астения след грип, тежка депресия, гъбични и микробни инфекции, склероза, ХИВ-инфекции, злокачествени новообразувания и т.н.

Да се постави правилната диагноза означава да се постигне половината от успеха. Останалото е да се назначи правилното лечение. А то е нетрадиционно: автотренинг, рефлексо и психотерапия, прилагане на антидепресанти в малки дози, корекция на имунитета.