Въпреки разпространеното мнение, че стресът, свързан с рецесията, влияе зле върху здравето, изследвания в страните с развита икономика показват, че на практика става точно обратното- по време на криза смъртността намалява.

Причините за този извод отчасти се свързани с по-малкия брой катастрофи с фатален изход – заради безработицата, по- малко хора пътуват с кола на работа. От работещите пък повече са онези, които икономисват средства за бензин и пътуват с обществения транспорт.

В обзор на подобни изследвания, издадени в Canadian Medical Association Journal, Стефан Безручка от Медицинския университет във Вашингтон предполага, че намаляването на смъртността може да се свърже и с намаляването на броя на пушачите, както и с отказа от прекалена употреба на алкохол и преяждането по време на икономическата криза.

“Разпространената идея за това, че тежката работа още никого не е убила, не е вярна- обяснява Безручка в интервю за списания Time. – Една от особеностите на бързо развиващата се икономика е в това, че хората по време на икономически подем се опитват да работят колкото може повече, трудят се много, често и на няколко места. А всъщност точно времето, проведено с приятели и семейството, се отразява най-добре на здравето.”

Няколко икономисти вече оспориха изводите на Безручка. Още едно изследване, издадено наскоро, противоречи на неговата теза, според която спадът в най-добрия случай е неутрален спрямо ръста на смъртността. През юли в списание Lancet екип от американски и британски изследователи обнародва изследване, според което намаляването на броя на смъртните случаи от катастрофи по време на икономическите спадове в Европа в периода 1970- 2007 е бил компенсиран от повишения брой самоубийства и убийства. В статията се казва, че инвестициите в социалните програми, насочени към безработните, намаляват броя на самоубийствата.

Безручка твърди, че изучаването на връзките между икономическия спад и нивото на смъртността е част от “широкия диапазон изследвания на развитите страни, които показват, че по- голямото национално богатство в крайна сметка не повишава благополучието на обществото”.