Учените от британския университет Кембридж открили, че гладните хора по-често вземат прибързани и неизгодни за себе си решения. Отказът от храна води след себе си понижаването на нивото на вещество серотонин в организма на човека. Серотонинът също се нарича «хормонът на щастието». Недостигът на това вещество в мозъка, кара човек да се държи агрессивно и импулсивно, пише The Daily Mail.

В изследването взели участие 20 доброволци. Те трябвало да изиграят ситуацията, в която един човек предлага на друг да поделят пари, но по неизгоден за втория човек начин. Ако предложението се приема, и двамата играчи получават своят дял, ако предложението е отхвърлено – никой не получава нищо.

Първият опит е проведен веднага след като хората са обядвали. Разбира се, повечето от участниците в експеримента са се засегнали от «несправедливото» отношение към тях и са се отказали от нечестната делба в една трета от случаите (33%). Не ги е спрял факта, че изобщо няма да получат никакви пари.

Обаче, когато всички са огрладнели и нивото на серотонин в мозъка им се е понижило, броят на отказите е скочил до 80%, пише списанието Science.

С други думи, недостигът на серотонин е покачил вероятността човекът в изнервено състояние да вземе неизгодно за себе си решение. «Резултатите от проведеното изследване доказват, че серотонинът играе решаваща роля във вземането на социално решение, защото той държи под контрол агресията» – отбелязва докторът по философия Моли Крокет. Тя подчертава, че «стресът и промените в начина на храненето, разбира се, карат нивото на серотонин да се колебае».

Както се знае, източникът на «хормонът на щастието» е аминокиселината трипофан, която се съдържа в много видове храна, в това число в месото, млечните продукти, ядките, зърнените храни, бананите, соевите храни и рибата. Прекалено ниско ниво на серотонин в организма води към депресията, докато излишикът му предизвиква усещането за ейфория.

Между другото, антидепресантите, такива като «прозак», работят точно на този принцип – покачват нивото на серотонин в мозъка на човека.

В същото време, друго изследване е показало, че спонтанните решения често биват най-добрите. Това става, защото непрекъснатото обмисляне на един и същи проблем може да пречи на постъпването в мозъка на друга полезна информация.