Изследователите отдавна са установили, че високите хора средно заработват повече от по-ниските си колеги. Оказва се обаче, че това се дължи не само на ръстовата дискриминация – просто по-високите са и по-умни.

“Още на 3-годишна възраст, както и при по-нататъшното си израстване, по-високите деца показват значително по-добри резултати на тестовете за интелигентност”, заявяват изследователите от Университета “Принстън”, Ани Кейз и Кристина Паксън (Anne Case and Christina Paxson), чийто научен труд за връзката между умственото развитие и ръста е публикувано вспециализираното издание на щанското Национално бюро за икономически изследвания (National Bureau of Economic Research, NBER).

Изводите на американските учени се базират преди всичко на 2 британски изследвания, проследяващи развитието на поколенията деца, родени през 1958 г. и 1970 г., какато и на американско изследване на ръста и избора на професия, съобщава Reuters.

Досегашните изследвания свързваха по-малкото възнаграждение, което получават ниските хора с по-ниското самочувствие, по-доброто здраве на по-високите и социалната дискриминация. Според Кейз и Паксън обаче, преимуществото на високите на работното място се дължи на нещо повече от външния вид. “По време на израстването си и като възрастни, по-високите хора се насочват към по-добре платена работа, изискваща по-развити словесни възможности и способности за изчисление, както и по-голяма интелигентност”, посочват авторите на изследването. Те установили, че както за мъжете, така и за жените в САЩ и Великобритания, всеки 10 см. допълнително височина, се равнявали на 10% по-високо заплащане.

Учените от “Принстън” обаче са категорични, че различията в постиженията и интелигентността между високите и по-ниските, се обуславят много преди достигането на активна работна възраст. Предшестващото раждането развитие на плода и времето от раждането до 3-годишната възраст на детето са решаващи за развитието на бъдещите познавателни възможности и ръста. “През този период скоростта на растеж на човека е най-голяма в сравнение с останалите години от живота му и хранителните му нужди са най-големи”, посочват изследователите, потвърждавайки по-ранните заключения, че храненето в ранна детска възраст е изключително важен фактор за интелетуалното развитие и растежа.

“Грижите за плода преди раждането и захранването му в стадиите на развитие са дори по-важни, отколкото сме смятали досега”, заявява д-р Кейз. Тъй като данните, върху които се базира изследването проследяват само населението на САЩ и Великобритания, авторите правят уговорката, че то не трябва да се смята за общовалидно и за останалите части на света.