Text: -A A +A

Половината анкетирани българи (51%) казват, че не могат спокойно да си купуват нови дрехи, а 34% няма как да поканят веднъж месечно на вечеря приятели или семейство.

Фото: morguefile

Българите продължават да са най-нещастните европейци, сочат данните от разпространеното в четвъртък Европейско проучване на качеството на живот.

Изследването разглежда въпроси като заетост, доходи, образование, жилища, семейство, здраве, баланс между професионалния и личния живот, удовлетворение от живота и субективна преценка за качеството на обществото и се провежда на всеки 4 години, предаде „Дневник".

Според отговорите си в подробно социологическо проучване сред 27 държави от ЕС българите получават 5,5 пункта за удовлетвореност и 6,3 за щастие по 10-степенната скала.

За сравнение – средните показатели за ЕС са съответно 7,1 и 7,6, а дори засегнатите от тежката дългова криза гърци са по-доволни от живота си (6,2 и 6,5).

Подробните анкети за тазгодишното проучване са направени в края на 2011г. и началото на 2012г. сред 35 хиляди души от GfK Significant и са продължавали средно по 38 минути.

В България анкетиращите от GfK Bulgaria са разговаряли с 1000 души. Данните са обработени за Европейската фондация за подобряване качеството на живот и условията за работа (Eurofound), която е част от структурите на Европейския съюз.

Резултатите за удовлетвореност от живота повтарят тези от предишното проучване през 2007 г. Разликата е в драстично намалелия оптимизъм за бъдещето и доверието към институциите, особено в държавите, засегнати от кризата.

Най-доволните европейци продължават да живеят в Дания, Швеция и Финландия. Гражданите на България и Унгария пък са най-нещастни, а освен това показват и най-голяма разлика между оценката за удовлетвореност от живота и щастие.

Авторите отбелязват още, че няма пряка връзка между доходите и удовлетвореността на хората. В този контекст българите се открояват едновременно и като бедни, и като неудовлетворени.

Демографският профил на удовлетвореността показва, че тя започва да намалява около 25-годишна възраст, след това стагнира на ниско равнище в зоната 45-60 години. Следва плавно изкачване на кривата до втория пик някъде около 70-та година. България, Португалия и Словакия са изключение от това правило.

Кривата на щастието е малко по-различна, двете се пресичат някъде около 60-та година, след което щастието вече не се увеличава и остава на равнището от времето, когато човек е навършил 50 години. Семейните и особено тези с деца, както и по-образованите по правило показват по-високи показатели за щастие и удовлетворение от живота.

Изследването разкрива пряката връзка между удовлетворението и щастието и възможността за нормално отопляване на жилището, покупката на месо и нови дрехи, ходенето на почивка.

Според данните за България 77% от хората трудно свързват двата края, като само 21% могат да си позволят гореизброените „генератори" на щастие.

Всеки четвърти българин (23%) не може да отоплява дома си адекватно, 65% не могат да си позволят да пътуват някъде за годишната отпуска, три четвърти (76%) не виждат как да сменят старите мебели, 36% не могат да си купуват през ден някакъв вид месо.

Освен това половината анкетирани българи (51%) казват, че не могат спокойно да си купуват нови дрехи, а 34% няма как да поканят веднъж месечно на вечеря приятели или семейство.

Вероятно заради ниското заплащане българите са отговорили също, че искат най-много да работят - запитани колко дълга работна седмица предпочитат, холандци или британци, например, са посочили 27 часа, докато българите са отговорили с 38 часа.

Българите са в групата на зависимите от близки и роднини и над 40% живеят в домакинства с трима или повече възрастни (със или без децата). В страни като Дания или Швеция е обратното - повече от 40% от домакинствата са от един човек.

В България има и неудовлетворение от жизнената среда - анкетираните са сред най-оплакващите се в Европа от мръсотията, качеството на сградите и водата, съседите или от достъпа до места за култура като кина, театри, галерии.

Страната е на дъното или сред последните три в оценката за услугите: транспорт, здравеопазване, образование, грижи за децата и възрастните, социални домове, пенсионна система.

Прочетено: 250 пъти Източник на статията: novinite.bg | 30.11.2012г.

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!