Българи злоупотребяват най-много с белгийската социална система за последната година и половина, според публикации в белгийските медии.
За този период белгийските власти са отнели разрешителните за престой и са експулсирали 2907 чужденци, съобщават медиите в кралството, цитирани от БНР. Става дума за хора, получавали незаконно социални помощи.
Злоупотребите на българи и други чужденци с Бекгийската социална система се посочват още от 2011г.
Тогава Белгия твърдо реши да удължи действието на ограниченията за работа на граждани на България и Румъния с още 2 години, до 1 януари 2014г.
През 2012г. Белгия посочва, че българските и румънските работници подбиват трудовия пазар в страната.
Най-често българските и румънските граждани приемат работа в строителството, индустрията, събирането на селскостопанската реколта и в здравеопазването, при това с неизяснен статут.
Държавнят секретар Джон Кромбе, който отговаря за борбата с данъчните измами и злоупотребите със социални средства планира да затегне контрола при наемането на чуждестранни работници, включително и за действията на работодателите.
Според неотдавнашни публикации в белгийската преса, българите и румънците са сред основните измамници със социалните фондове в Белгия, тъй като са установили практиката да се регистрират като самонаети.
Така те избягват тежкия административен ред за издаване на работна виза, но след това обявяват фалит и остават в тежест на социалната система, определяна като една от най-щедрите в Европа досега.
Белгия е сред деветте държави в ЕС, които решиха да запазят максималния допустим срок на ограниченията за наемане на работа на българи и румънци, който изтича на 1 януари 2014 година.
Според доклад на Европейската комисия за въздействията на миграцията на българи и румънци върху трудовите пазари на останалите 25 страни от ЕС Белгия не е сред предпочитаните от българите страна за имигриране.
До 31 декември 2011 г. страните – членки на ЕС, трябваше да съобщат дали ще запазят ограниченията до края на 2013 г. Девет държави от 25-те поискаха това – Белгия, Германия, Франция, Холандия, Великобритания, Люксембург, Австрия, Малта, Ирландия.
Говорител на фламандския министър Филип Мейтърс, отговарящ за финансите и труда, обясни, че те са като цяло за либерализацията на трудовия пазар, но едва когато социалната система в страната бъде адаптирана така, че да е в състояние да поеме допълнителен натиск.