Провалът на пенсионната система

Догодина държавният бюджет ще трябва да осигури цели 5.5 млрд. лв. за фондовете на Държавното обществено осигуряване. Планираните постъпления от осигуровки на работодатели и работници са 3 млрд. лв. Така делът на данъците като източник на финансиране на пенсиите и различните обезщетения за болест, майчинство и безработица вече доближава 70% за сметка на намаляващата роля на осигурителните вноски.

Заплаха

Съотношението е повече от обезпокоително, като се има предвид, че през тази година бе премината психологическата граница – малко над 50% от средствата за пенсии вече да идват от държавния бюджет, т.е. от данъци.

Задълбочаването на зависимостта от бюджета е реална заплаха за изплащането на пенсиите и обезщетенията, ако през тежката година, която ни очаква, се получи някакво объркване в прогнозите за данъчни постъпления. Както се случи например през тази година – при планиран трансфер от бюджета към НОИ в размер на 3 млрд. лв., се оформя допълнителен дефицит от 600 млн. лв. Причината за този допълнителен дефицит са неизпълнените постъпления вследствие на съкращенията на работна ръка в българските предприятия, от една страна, и допълнителните, непредвидени разходи за обезщетения за безработица и плащания към пенсионерите, от друга.

Ерозия

Подмяната на осигурителните вноски с данъчни приходи тече от началото на 2001 г. – откакто започна поетапното намаляване на ставката. Пристрастните експерти наричат това „ерозия” на тристълбовата пенсионна система в България. На практика обаче с пълно основание може да използваме и думата Провал.

Идеята с въвеждането през 2000 г. на този модел у нас бе да се постигнат три основни цели, казва Иван Нейков, министър на труда по времето на кабинета на Иван Костов. Първата бе системата да постигне финансова автономия, втората да се натрупа резерв в солидарния стълб на системата, а третата да започне ускорено нарастване на размера на пенсиите, обобщава той. Това трябваше да стане в период от 10 години, т.е. сега трябваше вече да имаме резултати.

Какво се получи

Автономия няма, вместо това осигурителната система все повече зависи от субсидии и трансфери от бюджета. Резерв също няма, въпреки че прогнозите бяха по това време в НОИ вече да има натрупан излишък от около 300-350 млн. лв., равностоен на едно месечно плащане на пенсии. Вместо това догодина дефицитът за пенсии ще бъде 2.4 млрд. лв. Що се отнася до третата цел, според предишното правителство тя е изпълнена – има ускорено увеличаване на пенсиите. Само че сегашното правителство обяви, че задържа ръста на пенсиите, защото няма ресурс. Излиза, че и тази цел е неизпълнена, казва Иван Нейков.

Какво да се прави

От две седмици към Министерството на труда и социалната политика работи консултативен съвет по пенсионната реформа. Идеята е да се намери решение как да се възстанови моделът. Поне такова е намерението на министъра на труда Тотю Младенов. Има обаче и мнения, че този модел е неспасяем и трябва да се изработи нов.

Първото и най-важно нещо, което трябва да се направи, е анализ защо се стигна дотук. Преобладаващото мнение е, че поетапното намаляване на осигурителните вноски е основна причина за това. От 2000 г. досега двойно е паднала вноската за бизнеса и това е освободило 10 млрд. лв. във фирмите – сериозен ресурс за икономически растеж. Експертите казват, че нито веднъж не е правен разчет как това намаление ще се отрази на НОИ.

Очакваното увеличение на приходите от осигуровки не се е сбъднало. Сега новото правителство сваля осигуровките с 2%, само че като антикризисна мярка. Отново няма разчет до какво ще доведе това. Проблемът на всяка правителство е късогледството, хоризонтът им е само следващият бюджет, казва Нейков. А за ефекта на всяка мярка в пенсионната система трябва да се гледа най-малко с 20 години напред.