Какво трябва да знае българинът като гражданин на ЕС

От 1.01.2007 г. ние, българите, се присъединихме към гражданите на Европейския съюз, което е свързано с известни задължения, от наша страна. Но, това, което трябва да знаем всички е, че имаме и права и свободи като европейски граждани. Те са уточнени в “Харта на основните права на Европейския съюз” (2000/ С 364/01; Комисия на Европейските общности, Брюксел, 13.09.2000, КОМ (2000) 559.

Самата Харта е структурирана в седем глави, предхождани с Преамбюл. В него пише, че като осъзнава духовно-религиозното наследство и навиците на гражданите си, Съюзът се изгражда върху неделимите и универсалните ценности на човешкото достойнство, свободата, равноправието и солидарността. Основни за него са принципите на демокрацията и върховенството на правото. Личността е в центъра на действията му, с които той изгражда гражданството на хората в пространството на свободата, сигурността и правото.

ГЛАВА ПЪРВА е посветена на ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО.

Тя обхваща членове 1-5. Там са третирани проблеми като: защита на човешкото достойнство; правото на живот; правото на неувреждане; забраната на изтезания и нечовешко или инежаващо наказание или третиране и забрана на робството и принудителната работа. Важно за нас, българите, е да знаем, че в ЕС никой не може да бъде насочван към или осъден на смърт.

Смъртно наказание в ЕС няма. Във връзка с физическото и душевното неувреждане е важно да се знае, че в медицината и биологията се съблюдава следното: свободно съгласие от страна на засегнатото лице на предварително разяснение; забрана на практики, които имат за цел изкуствена селекция на хора; забрана да се използват човешкото тяло и части от него с цел на материална нужда; забрана на репродуктивно клониране на хора. Търговията с хора е забранена и никой не трябва да бъде принуждаван да извършва принудителна или задължителна работа, както и да бъде държан в робство или зависимост.

ГЛАВА ВТОРА разглежда СВОБОДИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.

Тя обхваща членове 6-19. Разглежда следните проблеми: право на свобода и сигурност; запазване на частния и семейния живот; защита на личните данни; право да сключи брак и право да създаде семейство; свобода на мисилта, съвестта и религията; свобода на изразяване на мнение и свобода на получаване на информация; свобода на събранията и сдруженията; свобода на изкуството и науката; право на образование; свобода на избор на професия и право на работа; свобода на бизнеса; право на собственост; право на убежище; защита при изгонване и екстрадиране.Основно е правото на всеки човек на свобода и сигурност, както и запазването на частния и семейния живот, жилището и комуникациите на отделния човек.

Особено важно е да се знае, че гражданите на ЕС в държавата-членка, в която живеят, притежават активно и пасивно избирателно право

Личните данни също са защитени, като се разрешава обработката им след съгласието на засегнатото лице и чрез регулациите на закона. Най-важно е българите да знаят, че всеки човек има правото да получи справка за засягащи го данни и да съдейства за поправянето им. Това е особено важно. Органът, който наблюдава спазването на това право е независим. Важно е също така да се знае, че всеки човек е свободен да промени религията и убежденията си, както и да ги изповядва поотделно или заедно с други хора, публично или частно чрез религиозна служба, обучение, обичаи и ритуали.

Всеки човек има право на свободно изразяване на мнение, което включва: свободата да получава и разпространява информация и идеи без посегателство от страна на държавните власти и без съблюдаване на държавните граници. Също така Хартата определя свободата на медиите и техния плурализъм.

Всеки човек има право да е свободен на всички равнища, особено в политическата, синдикалната и гражданската област и мирно да се събира с други хора и свободно да се съюзява с тях. Правото на образование включва достъпа до професионално образование и продължаващо образование, както и безплатно и задължително училищно образование.Всички граждани на ЕС имат свобода да търсят работа в държава-членка, да работят, да се заселват или да изпълняват някаква служба. Всеки европейски гражданин има право да притежава законно придобита собственост, да я използва, да разполага с нея и да я онаследява.

ГЛАВА ТРЕТА третира РАВЕНСТВОТО.

Тя обхваща членове 20-26. Регламентирано е следното равенство: равенство пред закона; недискриминиране; многообразие на културите, религиите и езицит,; равноправие на мъжете и жените; права на детето; права на възрастните хора; интеграция на хора с увреждания. Най-важен за българските граждани в тази част е чл. 20, който гласи “всички хора са равни пред закона”. Забранява се дискриминирането по пол, раса, цвят на кожата, етнически и социален произход, генетични признаци, език, религия или мироглед, политически и други възгледи, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, раждане, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Зачита се многообразието на културите, религиите и езиците. Равноправието на мъжете и жените е осигурено във всички области.

Децата имат право на защита и грижа. Те могат да изразяват свободно мнението си. Те имат право на нормални лични отношения и директни контакти с двамата родители заради благото на детето. Съюзът потвърждава и признава правото на възрастните хора на достоен и независим живот и правото им на участие в социалния и културния живот. За хората с увреждания е предвидено тяхното социално и професионално включване и участието им в живота на Общността.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА засяга СОЛИДАРНОСТТА.

Тя включва членове 27-38: право на обучение и изслушване на наемните работници от работодателите; право на колективни преговори и колективни мерки; право на достъп до работническа посредническа служба; защита при незаконно уволнение; справедливи и подходящи условия за работа; забрана на детския труд и защита на младежите на работното място; семеен и професионален живот; социална сигурност и социална подкрепа; здравна защита; достъп до институции, които са от общ стопански интерес; защита на природата; защита на потребителя.

Наемните работници трябва да знаят, че имат право на обучение и изслушване в случаи , предвидени от Общностното право и националните правни разпоредби и навици. Всеки човек има право на достъп до безплатна работническа послдническа служба, както и на защита при незаконно уволнение, както и право на подходящи за здравето, сигурни и дистойни условия на труд, на ежедневна и седмична почивка, както и на заплатен годишен отпуск.

Детският труд е забранен, като има ограничени изключения, като не трябва да се прекрачва най-малкото възраст за включване в трудова дейност – възрастта, когато училището завършва

Детският труд е забранен, като има ограничени изключения, като не трябва да се прекрачва най-малкото възраст за включване в трудова дейност – възрастта, когато училището завършва. Всеки има право на отпуск като родител след раждането или осиновяването на дете. Всеки европейски гражданин има право на достъп до социална сигурност и социални служби, които гарантират защита в случаи като майчинство, заболяване, злополука, социални грижи или грижи за възрастните, както и при загуба на работното място според разпоредбите на Общностното право и националните правни разпоредби и навици.

Всеки човек има право на достъп до здравно осигуряване и лекарско осигуряване според националните правин разпоредби и навици. Всички политики на Съюза осигуряват високо равнище на здравна защита. В тях се включват и високото ниво на защита на природата и защитата на потребителя.

ГЛАВА ПЕТА засяга ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА.

Те са уредени в чл. 39-46 на Хартата и се отнасят до: активно и пасивно избирателно право при изборите за Европейски парламент; активно и пасивно право при местните избори; право на добро управление; граждански пълномощник (омбудсман); право на петиция; свобода на придвижване и на пребиваване; дипломатическа и консулска защита. Особено важно е да се знае, че гражданите на ЕС в държавата-членка, в която живеят, притежават активно и пасивно избирателно право в изборите за Европейски парламент, при което същите условия са валидни и за хората, които принадлежат към съответната държава-членка.

Членовете на Европейския парламент се избират чрез всеобщи, непосредствени, свободни и тайни избори. Важно е и едно друго право – правото на добро управление. То означава, че всеки човек има право неговият случай да бъде разгледан от органите и институциите на Европейския съюз без партийна намеса според правото и в рамките на разумен срок.

Това право включва: гражданинът да бъде изслушан, да има достъп до засягащи го документи, като администрацията е длъжна да обоснове решенията си, както и да поправя предизвикани щети, направени при изпълнение на служебните задължения, които са общи за правовеия ред на държевите-членки. Българите трябва да знаят и още едно основно правило: всеки човек може да се обърне към органите на Съюза на един от езиците, упоменати в Договора (вече 23 на брой, включително и български език) и трябва да получи отговор на същия език.

В случай на нарушения в дейността на органа или институцията на Общността (с изключение на Европейския съд и Първоинстанционния съд) гражданите имат право да се обърнат като физическо или юридическо лице с местоживеене или седалище в една от държавите-членки до омбудсмана на ЕС. Те има и право на петиция към Европейския парламент. Имат и свобода на движение и престой в зоната на държавите-членки на ЕС. Важно е да се знае, че гражданите на ЕС, когато са в трета страна, в която страната им не е представена, разполагат с дипломатическа и консулска защита на всяка една от държавите-членки при същите условия, с които разполагат гражданите на тази държава.

ГЛАВА ШЕСТА засяга ЮРИДИЧЕСКИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ.

Те са уредени в чл.47-50. Отнасят се до: право наефективна правна защита в непартиен съд; предпоставка за невинност и право на защита; принципи на законност и уместност във връзка с наказуеми действия и наказания; право на повторна ненаказуемост за едно и също наказуемо деяние. Всеки гражданин на ЕС, чиито права и свободи, гарантирани от Съюза, са накърнени, има право на ефективна правна защита в съда. В характеристиката на съда влизат: независимост, непартийност, законова база, откритост на заседанията и решаване на въпроса в разумен срок. Всеки човек може да бъде съветван, защитаван и представян, като този, който не разполага с достатъчни средства, може да поиска финансова помощ за процеса с оглед да се гарантира ефективно правосъдие.

Съществува предпоставка за невинност и право на защита. Никой гражданин не може да бъде осъден за действие или бездействие, които по време на извършването не са били наказуеми според вътрешното и международното право. Не може да бъде налагано и по-тежко наказание от това, което се е налагало по времето на извършването. Ако след извършване на наказуемо деяние чрез закона е въведено смекчено наказание, то се прилага. Съществува и правото на повторна ненаказуемост за едно и също наказуемо деяние.

Наемните работници трябва да знаят, че имат право на обучение и изслушване в случаи , предвидени от Общностното право и националните правни разпоредби и навици.

ГЛАВА СЕДМА съдържа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ.

Те са уредени в чл. 51-54 и съдържат: област на приложение; давност на гарантираните права; ниво на защита; забрана на злоупотреба с права. Тази Харта е валидна пред органите и институциите на Съюза при спазване на принципа на субсидиарност (т.е. принципа решенията да се вземат по-близо до гражданите) и пред държавите-членки с изключване на провеждане на правото на Съюза. Ограниченията при упражняване на отбелязаните в Хартата права и свободи трябва да бъде законово обосновано и да съблюдава в съществената си част тези права и свободи.

Доколкото тази Харта съдържа права, които съответстват на гарантираните права чрез Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, имат същото значение и давност, заети от назованата Конвенция. Това определяне не й противоречи, защото правото на Съюза представя продължение на защитата. Забраната на злоупотреба с права изключва разграждане или силно ограничаване на признатите в тази Харта права и свободи в степен, по-голяма, отколкото е предвидена в Хартата.

Защо написах този коментар? Защото с промяната на социалния статус на българите в качеството им вече и на европейски граждани, се променя и скалата от отговорности, права и задължения. Те се отнасят както за депутатите и министрите, които също както и другите български граждани до голяма степен не познават правата, свободите и ограниченията на европейските граждани. А те коват законите на страната и ги прилагат в управленската си дейност. Незнанието на тяхното равнище има по-сериозни последици за страната ни, отколкото незнанието на останалите граждани.

От гледище на историческия момент за нас, българите, е много важно да се освободим колкото може по-скоро от емоцията – от възторжена до отричаща и просто да се вгледаме в реалностите на деня. На днешния ден. В Хартата на основните права на ЕС има много рационални моменти, които биха ни послужили, за да се ориентираме по-лесно в бързо сменящия се за нас исторически пейзаж и да действаме, като осъзнаваме и изискваме спазването на правата ни на европейски граждани.

Надявам се с изложението да съм помогнала поне малко в този насока.