Text: -A A +A
Четете още: България

Клиентите на българската пенсионна система са недоволни с пълно право - работещите плащат много, а пенсионерите получават малко.

[АРХИВ]

Парите от осигуровки все не стигат и бюджетът налива допълнително по около 2 млрд. лв. годишно, а след години дозата ще трябва да е в пъти по-голяма.

Скоро управляващите ще приемат частично решение за изход от този проблем. Те ще създадат т.нар. Сребърен фонд, в който всяка година ще се вливат пари от бюджетен излишък, приватизация, концесии и други държавни ресурси. Събраните средства ще бъдат инвестирани и най-рано след 10 години ще бъдат ползвани за доплащане на пенсии.

Макар че пропиля цели две години в безсмислено разтакаване и пропусна да спечели милиони от парите, отделени за пенсионни резерви още през 2006 г., държавата е на път най-после да приеме въпросния закон за буферен фонд. В момента проектът е преди второ четене в парламента, затова и дискусията около него е актуална. Най-спорни са два въпроса – кой да управлява бъдещите милиарди и в какво да бъдат инвестирани.

Опасността

В закона да влязат недомислия, които излагат парите на данъкоплатците на сериозен риск, е съвсем реална. Някои предложения са толкова спорни, че предизвикват недоволство дори сред управляващата коалиция. Най-критикувано е предложението управлението на бъдещия Сребърен фонд да бъде поверено почти изцяло на финансовото ведомство – начело ще стои министърът, а сред останалите осем членове на управителния съвет ще са трима негови подчинени. Всички административни дейности по фонда също ще се извършват в структурата на Пламен Орешарски.

“Министерството на финансите няма опит в инвестирането, то има опит в харченето!”, лаконично заяви председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов от ДПС. “Трябва да има гаранции, че тези пари няма да се управляват политически. Защото сега финансовият министър може да е най-добрият, но не се знае какви ще бъдат следващите”, добави той.

Като на зет, поканен на гости с половин уста, вижда участието си в управлението на фонда управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) доц. Йордан Христосков. “НОИ трябва да играе много по-голяма роля не само в управлението на средствата, а най-вече в разчетите кога парите ще бъдат най-необходими с оглед на очаквания демографски срив. Именно от отговора на този въпрос в много голяма степен зависи инвестиционният процес на фонда”, аргументира се Христосков. Според него в сегашния си вид Сребърният фонд не е резерв на пенсионната система, а на държавния бюджет. “Този фонд трябва да е напълно автономен, да не зависи от законовите ограничения за публичните разходи и да се ползва по преценка на надзора на НОИ”, категоричен е управителят на осигурителния институт.

Още по-крайни в оценките си са депутати от опозицията. “Ако законът бъде приет в предложения вид, фондът ще бъде нещо като нищо, управлявано от чиновници. Без регулатор, без приета стратегия – това е направо опасно”, заяви Лидия Шулева от БНД, автор на друг проект за Сребърен фонд. Нейният колега от СДС Мартин Димитров пък обръща внимание върху тревожните сходства между тази схема и управлението на злополучния пътен фонд, чийто принципал също беше МФ.

Димитров предлага алтернативен вариант – с управлението на пенсионния резерв да се заеме централната банка. “Там има експерти с опит в управлението на големи средства. В най-лошия случай поне един от заместник-председателите на управителния съвет на фонда трябва да бъде от БНБ, за да има непосредствен поглед и влияние върху управлението”, смята той. Хасан Адемов подкрепя тази теза: “БНБ има капацитет. Може да не й е работа, но на практика това на никого не му е работа и никой няма опит в управлението на такива средства. И пенсионноосигурителните дружества не знаеха как да управляват парите от частните пенсионни сметки, но се научиха.”

Ръководството на централната банка обаче отхвърля подобни идеи. Аргументът: ако в бъдеще възникнат проблеми с управлението на Сребърния фонд, това може да подкопае репутацията на БНБ. Лидия Шулева защитава подобна позиция: БНБ не е инвестиционна банка и това не е нейна работа. “Като регулатор и един от стожерите на финансите в държавата централната банка не трябва да присъства в управлението на фонда, а по-скоро да го консултира неофициално”, смята и Йордан Христосков.

/Вестник Капитал

Четете още: България
Прочетено: 406 пъти Източник на статията: news24.bg | 13.10.2008г.

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!