Средното увеличение на минималния осигурителен доход за 2009 г. е 26,6 процента. Това стана ясно след последното заседание на работната група по определяне на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за 2009 г. От 2 до 5 септември по график в Министерството на труда и социалната политика представители на ръководствата на браншовите работодателски организации, членове на БСК, участваха в работни срещи с представители на отрасловите организации на работниците и служителите за договаряне на минималните осигурителни прагове.

За 44 от основните икономически дейности има постигнати споразумения между синдикалните и работодателските организации и обхващат 1,5 млн. заети при 2,47 млн. общо заети към април 2008 г.

За икономическите дейности от реалния сектор, за които не е постигнато споразумение между социалните партньори, за размера на минималния осигурителен доход административно ще се приложи увеличение от 26,6 на сто в сравнение с 2008 г., което е средното увеличение, постигнато при договарянето на праговете за догодина.

По данни на НОИ средният минимален осигурителен доход за 2008 г. е 292 лв. Очаква се той да бъде 370 лв. догодина или с 26,6 повече отколкото през 2008 г. Минималната работна заплата се предвижда да се увеличи от 220 лв. на 240 лв. от 01.01.2009 г.

Работната група изпрати протоколите в НОИ, за да послужат при работата за бюджет 2009 г. на Държавното обществено осигуряване.

Минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и квалификационни групи професии са определени по КИД – 2008, която се прилага от 01.01.2009 г.

Окончателните резултати от преговорите за минималните осигурителни прагове показват, че от общо 88 основни икономически дейности по КИД-2008 са постигнати споразумения между браншовите организации на работодателите и на синдикатите за 38 основни икономически дейности, а за 6 от основните икономически дейности има споразумения за отделни дейности в тях. Административно ще се определят за всички останали икономически дейности, в т.ч. изцяло за 44 основни икономически дейности.

Първоначалните данни показват, че работодателите са готови да увеличават преимуществено трудовите възнаграждения на по-квалифицираните работници и служители, а в по-малка степен – на тези с ниска квалификация.

Средното увеличение на договорените “прагове” от браншовите организации на частния бизнес е 26,6 на сто. Това съществено нарастване още веднъж потвърждава извода, че намалението на осигурителната тежест води до значително увеличение на трудовите възнаграждения и че пазарните механизми и икономически лостове работят по-ефективно от административната намеса на държавата в регулирането на заплащането на труда, коментират от БСК.