Много често удовлетвореността от кариерата като мениджър се крепи всъщност на ефективността им като манипулатори. Това обаче е тъжно потвърждение на факта, че все още се смята, че мениджърската роля е начин да удовлетворяваш преди всичко своето его и да гарантираш социално превъзходство за себе си, отколкото да служиш на една трансформираща се социална организация, каквато е всяко предприятие, така че да се гарантира дългосрочното му и устойчиво развитие.

Какви умения трябва да притежава успешният мениджър, с какви ситуации трябва да се справя в сегашния бизнес климат, как да се справяме със стреса на работното място, как да се създаде добра работна среда и как да разпределяме правилно времето си? На тези и други въпроси даде отговор психологът Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България в интервю за агенция Фокус.

——————————-

Д-р Димитров, доколко успяват мениджърите в България да се справят с промените в бизнес средите и какви качества са необходими за това?

- Наистина трябва да се отнасяме с уважение към сложността на работата на мениджърите, особено в една такава турбулентно неопределена, на моменти непредвидима среда, каквато е българската бизнес динамика.

В този смисъл – справят се тези, които са стъпили на пътеката на професионалния мениджмънт и изграждат един социален и отговорен модел на интегрално въздействие върху бизнес процесите.

Не просто управление, а цялостно социално въздействие върху начина, по който организациите и фирмите, за които отговарят, поемат по пътя на организационната ефективност. Не просто икономически, а човешки отговорни.

При тях се наблюдава значително развитие в области като умението за планиране, организация, ангажиране на хората в самоконтрол. Подобряват се също уменията за решаване на конкретни проблеми и овладяването, превантивното справяне с конфликти.

В тези среди ученето води до нарастване на капацитета за лидерство, за увличане, влияние, ръководство на другите. Много важни отличителни черти на тези, които наричаме справящи се мениджъри в българските условия е тяхната действеност, ангажираност, инициативност, решителност, аналитичност, логическо мислене.

Напоследък се наблюдава нарастване на интереса и подчертана готовност да се овладяват нови комуникативни умения, умения за работа в екип, кооперативност на взаимодействието. В постсоциалистическата ни икономика, която демонстрира само сегментен капитализъм, са изключително важни чисто човешките качества като съпричастност.

Трагичната фигура на българския бизнесмен е изправена между два мита. Единият е стария мит за Едип цар, който се бори срещу фаталната предопределеност на своята неспособност да се справя, и новият мит, който е завладял бизнес средите не само у нас, а и в цял свят – митът за Нарцис, който е обречен да се самолюбува, но да не успее да получи удовлетворение за това.

Справят се онези, които минат над тези два мита и избират социалната ориентация. Те успяват, не защото не са поставени в същите условия, а защото правят друг избор. Тези хора могат да се познаят по чувството им за емпатия и подкрепата на партньорите, грижата за развитието на сътрудниците, начинът, по който се отнасят към лоялността в отношението си с други хора в бизнеса, създаването на норми на пластичност, адаптивност и в същото време – отговорно поведение, което е свързано с ролята на бизнеса не просто като икономическа система, а като социален фактор за развитие.

Това са хора с позитивно мислене, оптимизъм и социална ангажираност, които се стремят към това да усъвършенстват всички около себе си и себе си заедно с тях. Това е наистина рядка група, малобройна, все още не е критичната маса в българските условия. Всъщност все още над 75% от мениджърите в България използват манипулативни техники. Това поведение се нарича макиавелистко.