Искат зелената карта за привличане на имигранти от български произход да е съобразена с възможностите на националния пазар на труда.
Агенция по миграция към Министерския съвет да координира и отговаря за формирането и изпълнението на политиката по миграция, за да се постигне по-добро взаимодействие и ефективност на различните мерки. Да се изградят регистри на високообразованите и висококвалифицирани емигранти и да се създадат условия за използването от родината на техния интелектуален и професионален капацитет. Данъчни стимули и преференции да получат работодателите, които поемат разходи за повишаване на трудовата мобилност на работниците в регионите с дефицит на работна сила.
Тези идеи са част от 15-те предложения, които Икономическият и социален съвет на България (ИСС) отправя към изпълнителната власт в свое становище по Националната стратегия по миграция и интеграция 2008 – 2015 г. То бе прието, днес от пленарната сесия на съвета. Становището бе представено на специална пресконференция от доц. д-р Лалко Дулевски, председател на ИСС, и г-н Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ, член на ИСС от ІІ Група – синдикати, докладчик по становището.
Националната стратегия по миграция и интеграция на Република България 2008 – 2015 г. бе приета от Министерския съвет на 5 юни 2008 г. ИСС се самосезира по нея, отчитайки изключителната важност на проблемите на миграцията като фактор за демографската криза в България, състоянието на националния трудов пазар, икономическото и социалното развитие на страната.
ИСС многократно е обръщал внимание върху проблемите на миграцията, подчерта председателят на ИСС доц. Лалко Дулевски пред журналистите по време на проведената пресконференция. В свое становище по демографското развитие и демографската политика (март 2005 г.) съветът посочва, че “проблемите на емиграцията на младите поколения не фигурират в нито една стратегия, програма или политика и предлага създаването на институция, провеждаща политиката по миграция”.
ИСС оценява положително разработената Национална стратегия по миграция и интеграция като първи документ от такъв характер, особено в условията на глобализацията и интензификацията на миграционните процеси. Значението й се определя и от факта, че България е гранична страна на ЕС, което я натоварва с функции по възпиране на нелегалната имиграция, насочена към вътрешността на Съюза.
В същото време обаче ИСС смята, че още сега трябва да се посочат пропуските в стратегията и да се предложат нови политики за решение на проблемите. Част от тях може да се впишат в годишните планове за изпълнение на стратегията, а други да я допълнят при нейното актуализиране.
Емиграцията, макар и не така масова, както през 90-те години на миналия век, продължава да крие висок риск и опасности в демографско и икономическо отношение, защото придоби структурен характер, засяга силно определени сектори и професии на пазара на труда, изчерпва остатъка от демографския и трудов потенциал на малките и населени места и общини, се констатира в становището.
Близо 1 млн. млади, образовани и квалифицирани хора са извън страната. Налице са признаци на паническа емиграция в някои региони у нас. Затова според ИСС е необходимо в стратегията да се формулират цел и политики за превенция на емиграцията и ограничаване на емигрантските потоци.
ИСС обръща специално внимание на проблемите на вътрешната миграция, които според експертите му не са разработени в стратегията. Тревожен е фактът, че 80% от територията на страната е в процес на депопулация, по данни на Икономическия институт на БАН. Необходимо е да се определят ефективни политики за използването на демографския и трудов потенциал на страната, на вътрешните резерви от работна сила.
Със създаването на условия за сезонна миграция, за ежедневни трудови пътувания, могат да се разрешат много от проблемите за недостиг на работна сила, да се ограничат негативните вътрешни миграции към урбанистичните центрове. Затова ИСС предлага да се разработи система от данъчни стимули и преференции за работодателите, които поемат разходи за повишаване на трудовата мобилност на работниците в регионите с дефицит на работна сила.
Необходимо е да се разработи нова инвестиционна политика, насочена към периферните части на регионите, към малките общини и населени места, която да балансира очаквания ефект от приложението на Оперативна програма ”Регионално развитие”, заявява ИСС. Програмата предвижда развитие на урбанистичните центрове у нас, като над половин милиард евро, които са 60% от ресурсите на програмата, ще бъдат насочени към 7-те големи града на България. Този инвестиционен ресурс може да “доизсмуче” остатъка от демографски и трудов ресурс от уязвимата периферия на регионите, посочва ИСС риска.
В становището се отбелязват и рисковете за националния пазар на труда в резултат от миграцията. Отчитат се като необосновани очакванията, че проблемите за недостига на работна сила могат да се решат с внос на нископлатени работници. Съществува реална опасност от социален дъмпинг в някои региони и сектори на икономиката, предупреждава ИСС.
Издаването на “зелена карта” за привличане на имигранти от български произход е необходимо да се съобрази с възможностите на националния пазар на труда, да се гарантира неговата защита, се казва още в становището. ИСС настоява да се осигурят публичност и прозрачност, гарантиращи контрола над процеса на предоставяне на “зелена карта”, който трябва да бъде придружен и от оценка на риска.
Сред предлаганите от Съвета мерки са и изграждането на регистри на високообразованите и висококвалифицираните емигранти, на емигранти научни работници, на студентите в чужбина, създаването на условия за използването на техния интелектуален и професионалния капацитет от родината.
Като граждански парламент, ИСС смята, че трябва да се засили ролята на социалните партньори в изграждането и изпълнението на миграционната политика, техни представители да бъдат включени в разработването на новата законова уредба.
В становището са отчетени политиките в ЕС по въпросите на миграцията, както и новите моменти, които произтичат от разработваните в момента директиви на Общността. През октомври се очаква да бъде приет Европейски пакт за имиграция и убежище. Разработва се и нов вариант на директивата за санкциониране на работодатели, наемащи нелегални имигранти.
ИСС е убеден, че за формирането и ефективното провеждане на всички тези политики, мерки и действия трябва да има единен отговорен орган. Затова предлага да се създаде Агенция по миграция към Министерския съвет, без да се увеличава администрацията, на базата на преструктуриране на съществуващи органи, като се разширят техните функции и компетенции, за да се постигне по-ефективно управление на политиката по миграция. Това трябва да е сред приоритетите в изпълнението на Националната стратегия още за 2009 г.
Към тази новина няма коментари Версия за печат Изпрати на приятел