Особености на трудовия пазар - от безработица към дефицит на кадри

В Европа работят временно млади хора със средно образование, хитът сред богаташите са тайландските бавачки.

Общо 220 хил. българи в момента работят легално на територията на Европейския съюз. Това съобщи в четвъртък началникът на отдел “Услуги за заетост и мобилност” в Европейската комисия Йохан тен Гьозендам на първия международен информационен ден за насърчаване на мобилността на работната сила в сферата на туризма, който се проведе в Банско.

Сънародниците ни са в рамките на 4% от всички европейци, работещи извън родината си в рамките на Евросъюза – общо с румънците, това ще рече около 1 млн души. Излиза, че от България и Румъния на подобен гурбет са тръгнали толкова хора, колкото са излезли общо от 10-те страни, станали членки на ЕС три години по-рано. На територията на Евросъюза в момента има 4 млн свободни работни места.

Работа за българи предлагат работодатели от Кипър, Словения, Чехия, Словакия и други общо 13 европейски държави- общо 2300 свободни позиции за българи в Европейската мрежа за трудова мобилност (ЕURES).

По-голямата част от заявките са за сезонни работници, но висококвалифицирани специалисти също могат да открият подходяща оферта, съобщи мениджърът на EURES в България Зина Андреева.

Най-много заявки – над 100, и за най-разнообразни професии са от Кипър, където започва строеж на ново летище. А през ноември в България ще има трудова борса с германски работодатели, които ще набират инженери. Близо 900 българи са подали молби за работа в страните от ЕС чрез портала на EURES. Те кандидатстват в Словения, Кипър, Словакия, Литва, Чехия и други.

За разлика от емигрантите от минали времена, днес на гурбет тръгват млади хора, обикновено семейни, но без деца, със средно образование и невисока квалификация – нашите сънародници и румънците не отказват нискоквалифицирана работа, за разлика от гурбетчиите от предишните нови членове. Работата в чужбина обикновено носи временен характер, не се забелязва желание за оставане и натурализация, гурбетът трае година-две, после следва връщане, евентуално нов опит. За българите- емигранти от този тип не може да се каже, че изместват местната работна сила, затова е възможно ограниченията за работа в страните от ЕС, които са ги въвели, да отпаднат по-рано от очакваното, прогнозира Гьозендам.

Износът на кадри със средно образование и квалификация вече се отразява на редица сектори у нас, през следващите една-две години в туристическата индустрия ще останат свободни около 30 000 работни места и това е по-важно за този бизнес, отколкото дори лошата инфраструктура. Мнението е на Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Причината- ниското заплащане. Тази година България е била посетена от около 6 млн туристи, ако цялата база бъде изпълнена, броят им ще се удвои, а оборотът в сектора ще стигне 10 млрд евро годишно. Хотелиерите и ресторантьорите разчитат най-вече на Оперативната програма “Човешки ресурси”, за да обучат сегашните и бъдещите си кадри. Засега само се говори за наемане на чужда работна ръка, от Тайланд и Виетнам, например, но няма сериозни опити. С успех в туризма тази година работиха доста бесарабски българи. По закон 10% от местата в една фирма могат да бъдат заемани от чужденци.

Сериозната промяна на трудовия пазар – от безработица към дефицит на кадри, води до идеята за нови програми. МТСП ще предложи на правителството и парламента догодина да бъдат отделени 197 млн лв за стимулиране на заетостта и обучението на безработни, ще бъдат субсидирани и работодатели, които наемат хора с ниска степен или без образование и ги дообучават – досега бюджетът плащаше минимална работна заплата и осигуровки за една година по подобни програми, идеята сега е срокът да се удължи до 2 години.

Нов момент в програмите за заетост е стимулирането на мобилността на работниците. Държавата ще плаща част от разходите им по преместване в друго населено място, където са намерили работа или фирмата се е преместила.

Сред любопитните подробности на трудовия ни пазар напоследък е модата да се наемат тайландки за камериерки и бавачки. Ако в страната си те изкарват между 50 и 100 евро средно на месец, то хайлайфът у нас им предлага по 200 евро плюс квартирата и храната.