Text: -A A +A
Четете още: България

Младите българи са сред най-незаинтересуваните от политика и обществена дейност и най-зависими от финансовата помощ на родителите си.

[АРХИВ]

Младите българи са сред най-незаинтересуваните от политика и обществена дейност и най-зависими от финансовата помощ на родителите си. Това сочи проучване на “Евробарометър” от тази пролет сред 19 хиляди европейци на възраст между 15 и 30 години в 27-те страни членки, което бе огласено в понеделник. За 49% от работещите млади българи основният им източник на доходи са парите от семейството или партньора, с когото живеят, и едва след това с 41% идва заплатата. В търсенето на работа българите също се отличават с това, че докато на Запад разчитат на стажове и курсове, у нас се изтъква “комуникативни способности и работа в екип” и “предприемачески умения и познаване на бизнес средата”. В “стара” Европа младежите отдават значение (7%) на това да изглеждаш добре, когато се срещаш с потенциален работодател, докато в България този фактор зачитат едва 2%. Младежите у нас са пасивни и в свободното си време при сравнение с това какво правят връстниците им от Европа. На второ място по важност те са посочили гледането на телевизия, докато в Европа с това си губят времето едва под една пета. На Запад наблягат предимно на упражнения като каране на колело, разходки, различни тренировки, както и на излизане с приятели по заведения и танци. В паневропейското проучване едва един от четирима посочва, че четенето на книга е от обичайните му дейности, като момичетата четат по-често от момчетата. Изследването е разделено на няколко части, като най-голяма заема отношение към ЕС. От младите европейци ирландците са най-положително настроени към Европейския съюз. 85 на сто от тях вярват, че общността подобрява икономическата ситуация в страната, както и че защитава правата им, докато за финландците например този процент е е два пъти по-малко. 60 на сто от тях също така твърдят, че ЕС е твърде бюрократичен и е “загуба на пари и време”. Младите жители на Кипър пък най-много се притесняват, че влизането на страната им в ЕС ще доведе до изгубване на националната идентичност. У нас от загуба на идентичност се опасяват 41%, което е около средното за Европа Като цяло процентът на информираност от страна на младежите относно Европейския съюз е доста висок – 88 процента. Повечето от тях (около 90 на сто) независимо от страната посочват, че се информират най-вече от медиите. Докато повечето страни посочват университетите и училищата на второ място като източник на информация за ЕС, за българите тези институции не са фактор за знанията им за общността. Едва 38 на сто от анкетираните българи са ги посочили, докато за повечето страни делът им е над 70 процента. Българите също така нямат доверие и на политическите партии като източник на знание, но пък разчитат на приятелите си съпоставимо с другите европейци. За момичетата и момчетата от целия Европейски съюз двата най-големи плюса на общността са възможността да учат в университет, в която и да било държава, както и да пътуват из страните на съюза. По отношение на работата българите са най-големите песимисти, тъй като само едва половината от тях изтъкват възможността да работят в която искат страна на ЕС като плюс, докато при французите например този дял е 90 процента. Младежите, които са родени в Европейския съюз, са много по-склонни да участват в една или друга организация. Сред старите страни обаче се забелязва и разделение север-юг, като например активните младежи в Дания са 47 на сто, докато в Португалия, Италия и Испания те са под 14 процента. Най-малко активни обаче са младежите в Полша, Румъния и България, като в последните две делът на участващите в организация е едва 7 на сто. Българите и румънците също са най-малко склонни да участват в някакъв вид доброволческа обществена работа. Като цяло обаче младежите в Европа не си падат по доброволческата работа, показва проучването, тъй като дори и в най-активната страна – Холандия – техният дял е 26 на сто, а средно за ЕС е една шеста. Младите европейци са безразлични по отношение на членството си в партийни или артистични организации. Те по-скоро са индивидуалисти, вярващи в собствените си сили и способности. Най-активни в членството си в профсъюзи са немците-55% и финландците – 32%. Новите балкански членове около 9% са изкушените да потърсят профсъюзна защита на своите права Изследването изучава и политическата активност на младежите. Впечатление прави, че процентът българи, които не знаят как действията им могат да окажат влияние върху политиката е най-голям за целия ЕС – близо една пета. Като цяло младите хора в Европа вярват, че дебатите с политическите лидери, участието в партия или демонстрациите са трите най-добри начина да се повлияе на взимането на решение. Като цяло младите хора са доста заинтересувани от политическите събития в страната си, сочи изследването. Най-голям интерес имат младежите в Естония, Кипър и Холандия, докато най-малък в Люксембург, Белгия и Румъния. Интересуващите се българи пък са 86 процента. 62 на сто от младите ни сънародници пък са посочили, че са гласували в последните три години.

Четете още: България
Прочетено: 331 пъти Източник на статията: bgfactor.org | 06.06.2007г.

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!