Text: -A A +A
Четете още: България

Чакан момент в живота на хората над 50-годишна възраст е тяхното пенсиониране.

[АРХИВ]

Чакан момент в живота на хората над 50-годишна възраст е тяхното пенсиониране. След като в продължение на 35-40, че и повече години са работили неуморно, те с нетърпение очакват деня, в който ще се отдадат на заслужена почивка, и всеки месец ще получават отпуснатата им от държавата пенсия.

Оказва се обаче, че в България да се пенсионираш, не е никак лесно, а си е истинско ходене по мъките, обобщава днес великотърновският в. “Янтра”. И причините за това не са в умишлени спънки от страна на служителите на пенсионното, а в изключително сложната и тромава процедура, която държавата е въвела.

По пътя към заветната пенсия лежат десетки документи: удостоверения, декларации, молби и заявления. Кандидат-пенсионерът трябва отново да обходи всичките си предишни местоработи, да чака с дни и часове, за да получи заветното документче от 10 реда с подпис и печат. И когато след дългото тичане гражданинът най-после си подаде папката с десетките документи в пенсионното, се оказва, че работата все още далеч не е свършена. Част от документите не са изготвени по необходимия образец, други липсват, а трети въобще не са били необходими. И кошмарът отново се повтаря.

Ако кандидат-пенсионерът е имал невероятния късмет през целия си живот да смени само 2-3 работни места в едно населено място, то той е истински щастливец.

Всичко се разминава само с бутилка кола и кутия бонбони за служителката в “Личен състав” за по-бързото изготвяне на документите. В други случаи обаче не е толкова просто.

За по-малко от месец 65-годишната Иванка Димитрова изминала над 3000 км и похарчила повече от 200 лв., за да успее да си извади всички необходими за пенсиониране документи. Причината е, че през годините жената имала нещастието да работи в предприятия в София, Варна, Пазарджик и В. Търново. По време на обикалянето из страната се оказало, че едно от столичните предприятия, в които е работила, вече не съществува. Цели два дена са били необходими на жената, за да успее само да разбере къде се съхранява архиватът на предприятието и кой трябва да є издаде необходимото удостоверение. След като събрала 17 документа, заедно с трудовите книжки, жената ги подала в пенсионното.

След седмица получила писмо от РУСО. Оттам любезно я уведомявали, че в тримесечен срок тя трябва да представи още 6 документа. 4 от тях нови и 2 неправилно издадени. В едното от удостоверенията не ми бяха уточнили точката, по която съм била назначена на работа преди 35 години. Заради тази точка “и” се наложи да измина още веднъж 500 км до София за нов документ”, разказва жената. Когато накрая всички документи били изрядни и след няколко месеца получила от РУСО писмото, че є се отпуска пенсия в размер на 97 лв., тя дълго се чудила да се смее ли, или да плаче. “Похарчих повече от 2 пенсии и бях принудена да вземам заеми, за да успея да обиколя страната и да събера всичките документи.

Кому е нужна цялата тази бумащина и чиновничество? В трудовите книжки има всичко необходимо: датата на постъпване и напускане на работа, длъжността, трудовия стаж, размера на заплащането. За какво са тогава всички тези УП-та, декларации и др. подобни дивотии”, възмущава се разочарованата жена.

Трудностите и проблемите, с които се сблъскват кандидат-пенсионерите, са много. Едно от тях е липсата на предварителна информация за необходимите документи за пенсиониране. В центъра на В. Търново срещу Съдебната палата има приемна на РУСО, в която работят само две служителки. През тях ежедневно минават стотици хора. И при най-голямото желание те не биха могли да обърнат внимание и да отделят на всеки поне по половин час, за да разгледат конкретния случай и да му кажат какви точно документи трябва да бъдат подготвени. Така ще се избегне повторното обикаляне по фирмите и институциите и ще се спестят много средства и нерви. Проблемът би могъл да бъде разрешен, макар и частично, като във фоайето на приемната на видно място се постави списък с необходимите документи по видове, примерни образци и общи указания за тяхното издаване.

Вторият голям проблем възниква, когато гражданите трябва да търсят документи от вече несъществуващи фирми, предприятия и институции. Необходими са дни, а понякога и седмици, и истински детективски умения за да бъдат открити местата, където се съхраняват техните архиви. Бивш служител от пенсионното споделя, че истинският хаос обаче ще настъпи след време, когато ще трябва да се издават документи за пенсиониране на хората, чийто стаж е след 1989 г. “Хората, които сега се пенсионират, са работили повече преди 1989 г. Тогава всичко бе държавно и имаше строга система на документация и контрол. След това обаче за десетина години настъпи един истински хаос на пазара на труда. Появиха се много частни фирми, които наемаха хора на работа с фалшиви договори, освобождаваха ги от работа, без да им плащат осигуровки. След това пък много от тези фирми фалираха или се преобразуваха. Когато тези нещастни хорица тръгнат да се пенсионират, няма да могат заради некоректността и непочтеността на своите работодатели.

Според бившия пенсионен експерт у нас трябва да бъде въведена единна компютъризирана система, която да дава възможност на служителите на РУСО при поискване да имат достъп до архивите на фирмите, предприятията и институциите. “По този начин във всеки един момент експертите ще могат да получават информация за трудовия статус на всяко едно лице: месторабота, осигуровки, категория труд, заплащане и др. Така ще се спести досадното обикаляне и събиране на десетки хартийки”, твърди експертът.

Иван Бейков: “В САЩ се пенсионирах само за половин час”

За разлика от България в развитите страни по света пенсионирането въобще не е никакъв проблем. Там всичко е изключително опростено и направено за улеснение на гражданите. Бившият политически емигрант Иван Бейков е прекарал в САЩ повече от 20 години. Там работи и се пенсионира в края на 80-те години. Твърди, че пенсионирането в Страната на неограничените възможности е фасулски лесно.

“Когато навърших необходимите години, отидох в съответното учреждение, равно на нашето пенсионно. Служителят там ми зададе няколко уточняващи въпроса, прегледа нещо в компютъра, проведе 12 телефонни разговора и каза, че съм свободен. След няколко дни получих известие за размера на пенсията. Представяш ли си, ако трябваше да обикалям цяла Америка за да събирам документи? Нямаше да ми стигнат и още два живота. А така само с няколко щраквания в компютъра въпросът ми бе решен. Впечатленията ми от Щатите въобще са, че там всичко се прави за максимално улеснение на хората. Липсват нашето чиновничество, бюрокращина и бумащина. След като са работили цял живот, мисля, че хората имат право да изживеят достойно старините си”, убеден е политемигрантът Иван Бейков.

Четете още: България
Прочетено: 521 пъти Източник на статията: bgfactor.org | 10.08.2006г.

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!