Една тъмна вечер в един тъмен апартамент са стояли две малки дечица. Те са били самички… Горките, горките дечица! Къде ли е тяхната майка? Къде ли е тяхният татко? Къде ли са, тяхните баба и дядо? Отговорът е: таткото е в комадировка, бабата и дядото са у дома си, а майката се бави в службата – днес тя има важни преговори.

“Какъв ужас!” – ще кажем ние. – “Как могат бедните дечица да се зарежат самички – гладни, неумити и самотни?”

И изобщо, защо ни е притрябвала тази страшна приказка? Отоворът на въпроса е следният: Тази приказка ни трябва за да разберем, дали работата на майката пречи на хармоничното развитие и щастливото детство на нейните деца?

Този проблем не е толкова лесен, както някои се опитват да го представят. Но, от другата страна, не е толкова сложен, че не може да бъде намерено добро решение.

Ние винаги по-бързо и по-лесно забелязваме предимствата в живота на другите хора, отколкото в собственният си живот. Затова ще завиждаме на една неработеща жена, която има възможност да се занимава с възпитанието на своите деца колкото иска. Неработещата жена, на свой ред, може да завижда на нас, кариеристките.

Да се опитаме да видим плюсовете и минусите при двата варианта.

Работещата майка има много плюсове

Първо, тя по-често се чувства като самореализирал се човек. Това й дава сигурност в собствените сили, чувството за независимост и търсеност, а това, без съмнение, ще се отрази благоприятно върху климата в нейното семейство и върху децата.

Второ, реализирайки потребността си в общуването, жената не се затваря само върху проблемите на децата си и дава им възможност да растат независими.

Трето, при достигането на определена възраст добре е децата да видят, че тяхната майка е постигнала нещо в живота. Те могат с интерес да общуват с нея, защото нените интереси не се затварят в кръга “обяд-разтребване”.

Четвърто, работещата майка съществено попълва семейния бюджет.