Психолози стигнаха до същината на проблема как вечно продължаващото търсене на идеалната любов може да ви попречи да се наслаждавате на брака или на връзката, която имате. Бракът е мъртъв! Силната хватка на закона и предразсъдъците вече се разхлаби. Освободени сме от суровото задължение да запазим ужасния си брак в името на децата и за “пред хората”.

Процентът на разводите остана на постоянното ниво от близо 50% за последното десетилетие. Лесният начин, по който влизаме във връзки и ги прекратяваме, често превръща брака в нещо като спорт. Навремето бракът като институция беше ценен заради практичното разпределение на ролите: таткото, който изкарва прехраната и майката, която се грижи за дома.

Сега обаче искаме всичко: партньор, който споделя нашите вкусове и статус, който ни приема заради това, което сме, който ни обича, заради всички онези причини, които ние смятаме, че си заслужават, който ни помага да станем личността, която винаги сме искали да бъдем… Избягахме от твърдо установения социален ред, като вместо това приехме още по-обременяващ мандат: да намерим идеалния партньор. И всяко нещо, което сметнем, че не достига на идеалния образ, става причина да се питаме: “Това ли е всичко, което може да се намери? Щастлив ли съм толкова, колкото трябва да бъда? Възможно ли е там някъде да има някой по-добър за мен?” И често, отговаряйки “да” на последния въпрос, ставаме жертва на собствените си велики очаквания.

Този “някой”, разбира се, е нашата “душа-близнак”, мъжът или жената, който ще ни отърве от нашите слабости, ще провокира изявата на най-доброто у нас и ще ни оказва постоянно онази помощ и респект, които са същността на съвременната връзка. Истината е, че малко бракове или връзки постоянно следват този идеал. Резултатът е един малък собствен ад, в който ние уж страшно държим на партньора си, но също така – тайничко – сме прекрачили с единия крак прага на вратата към сърцето си.

Постъпвайки по този начин, ние подлагаме нашата връзка на непрекъсната ревизия: “Дали няма да съм по-щастлив, умен и по-добър човек с някой друг?” Това е едно болезнено колебание, присъщо на модерния свят. “Нищо друго не е причинило повече нещастие, отколкото концепцията за душата-близнак”, казва психиатърът от Атланта Франк Питман.

Той дава за пример “Джон”, социален работник, който се оженил за бизнесдама, когато бил малко над 20-те. Джон срещнал друга жена, психоложка, когато бил на 29 и след две години брачна агония, напуснал жена си – заради нея. Но нещата не се получили – след четиригодишно съжителство и увеличаващ се натиск от нейна страна да се оженят, той напуснал и нея. Сега Джон осъзнава, че връзката с жена му е била солидна и с бъдеще, но мисли, че не е бил способен да разбере това преди 10 години, когато я е напуснал.

“Винаги имаше някой по-добър зад ъгъла и това превръщаше сигурността и спокойствието на брака в отегчение и рутина. Беше трудно да се устои на привличането на жени, които изглеждаха по-вълнуващи”, смята той. Днес, 42-годишен и все още сам, Джон осъзнава: “Нараних други, нараних и себе си също.”