Роберт Хоган в своята книга ”Personality and the Fate of Organizations” е забелязал, че за повечето работници най-напрегнатият аспект на работата се явява тяхното взаимодействие с ръководството (с началника, директора, мениджъра). Ако се замислим, наистина в съвременният свят много често се срещат лоши отношения между подчинените и началниците.

Преди време американското списание “American Psychologist” е публикувало статия за причините, поради които началникът се явява толкова неприятен фактор в работата. Оказва се, че проблемите възникват когато взаимоотношенията между ръководителите и подчинените не са организирани правилно.

1. Стриктна йерархия

В повечето фирми от съвременната икономика съществува стриктна йерархия. По-голямата част от решенията се взимат от стоящите най-горе личности, които а-приори, разполагат с повече информация и имат по-широк поглед върху общата ситуация, отколкото подчинените им хора.

Според Марк Ван Вугт от Университета в Кент, това се явява важен проблем при взаимоотношенията със сътрудниците. Често редовите специалисти много по-добре разбират ситуацията в отрасъла, защото знаят за него от практика много повече от своите ръководители. Те могат да дадат по-добро решение, но предложенията им се игнорират на по-високите етажи на йерархията.

2. Ръководството не винаги взима най-добро решение

Ясно е, че ръководителите могат да разбират ситуацията в отрасъла по-зле от своите подчинени или да не забелязват важните подробности от мястото, на което се намират. Следователно, логично е да се предават част от отговорностите за вземането на решения на подчинените хора. Така те ще чувстват своята значимост. Освен това, служителите много повече ще се чувстват отговорни за крайния резултат.

Но, шефовете не бързат да предават отговорностите си. А в случаите, когато това се случва, се решава само един проблем от седемте.

3. Съществена разлика в работната заплата

Повечето сътрудници ненавиждат своите началници само затова, че те взимат много по-голяма заплата. Разбира се, началниците трябва да взимат повече пари за своята работа, но е необходимо да съществуват определени граници.

Например, в САЩ работната заплата на топ-мениджърите средно е 179 пъти по-голяма от заплатата на редовия сътрудник. При това се вижда, че тези “топ” не вършат обема от работата, който може да бъде оправдан с такива пари. Шефовете не управляват без помощ и не вършат цялата дейност на фирмата. Да не говорим за това, че доста топ-мениджъри са докарвали управляваните от тях фирми до сериозни проблеми или дори до фалит!