Има доста ръководители, които мислят, че техните подчинени са големи мързеливци, които прекарват работното си време „ден да мине – друг да дойде”. Според тях най-голямата мечта на всеки служител е изобщо да не работи, а само да получава заплата.

Какви методи ползват началниците, за да бъдат сигурни, че всяка секунда, която работникът прекарва на работното си място, посвещава само и изцяло на изпълнението на своите задължения?

Ограничаване на достъпа до външна информация

Какво само не прави ръководството на фирмата, за да ограничи персонала си от благотворното влияние на външния свят! Лимитира достъпа до интернет, глобява за лични разговори по служебния телефон, забранява ползването на Скайп за неслужебни цели и т.н. Какво мислят служителите за тези мерки? Те мислят: „Въпреки всичко, вътрешния ми мир не ти е подвластен, шефе!”.

Наивно е да се мисли, че ако сътрудникът няма достъп до външния свят, то той задължително ще посвещава цялото си време на работните си задължения. Когато има желание да си побъбри с някого, няма пречка това да се направи с някой колега от стаята. Освен това, всеки може да имитира дейност, като да подрежда хартийките на бюрото си, вместо да се захване за някаква полезна работа.

Обиколки из офисите

Някои началници смятат, че трябва непрекъснато да поддържат служителите си „будни” и затова най-редовно правят извънредни „проверки”. Когато проверките са кратки, те не пречат на работата (а само изнервят атмосфера в екипа). Но, шефовете, които имат навик да обикалят офисите с цел да „събеседват” своите служители, наистина са голяма напаст. Те най – искрено смятат, че са длъжни лично да повишават „бойния дух” и лоялността на екипа, като за целта редовно провеждат лични разговори с един или няколко служителя. Резултатът от такива беседи винаги е един и същ – сътрудниците въздишат с облекчение, когато досадния шеф най-накрая напусне офиса им и ги остави да работят на спокойствие.

Низ от съвещания

Колкото и да Ви изглежда странно, но има фирми, в които служителите прекарват повече време в съвещания и отчети пред ръководството, отколкото да вършват самата работа. Денят в такива фирми започва с едно кратко съвещание, през деня се правят кратки сбирки, с цел да се докладват постигнатите в първата половина на деня резултати и в края на работното време (познайте!) – пак едно съвещанийце за последно.

Но това не е всичко! Нали трябва да се отчетем за работата си през седмицата, месеца и годината? А извънредните проекти, изискващи по-подробно обсъждане?
В тази атмосфера на практика, няма никаква възможност да се върши някаква полезна работа.

Неясно работно време

Много от ръководителите притежават маниакалното желание да видят своите служители в офиса и след работното им време. Служителите, които имат смелостта да напуснат работното си място веднага след края на работното си време, се смятат за недостатъчно натоварени.

Истината е, че когато на служителя му се налага да работи и след работното си време, това може да означава много неща – например, той има прекалено много задължения или не успява да работи достатъчно ефективно или иска да свърши някаква лична работа или (най-рядко срещаната причина) да покаже на шеф си, че много се старае.

Прекалено сериозно

Лекарите от цял свят обясняват, че смехът е полезен за здравето, психолозите смятат, че смехът прави атмосфера в екипа приятна и го сплотява, а началниците ... Началниците побесняват, когато чуят, че някой от подчинените им се смее на работното си място. „Той/тя пак не работи!” – това е първата и единствена мисъл, възникваща в началническата глава. Шефът дори и не се сеща за това, че смехът намаля стреса и позволява на хората да работят по-ефективно.

Разбира се, съществуват и изключения – когато служителите се опитват да превърнат работното си място, в място „за леко и приятно прекарване на деня”. Но, границата между необходимото разтоварване и веселото мързелуване не е незабележима – всеки може да забележи границата. И всеки началник определя тази граница според личните си разбирания, които понякога могат много да се различават от тези на служителите му.


В края на краищата, ако служителят добре изпълнява своите задължения, толкова ли е важно, дали той е закъснял на работа с 10 минути, провел е един личен разговор от служебния телефон или се е посмял заедно с колегата? Може би и без да се налага тотален контрол, екипът може да работи с удоволствие и да постига високи резултати?