Всеки знае, че не е прилично да се четат чужди писма и да се подслушват чужди разговори. Обаче, в служебната обстановка тези правила не важат. Етичните норми нямат нищо общо – просто бизнесът си е бизнес, тук не работят личните задръжки.

Посочваме няколко аспекта, които трябва да обмислите, ако сте решили да упражнявате стриктен контрол върху своите подчинени.

Етичните норми или как да се разберете със своята съвест

Етичните норми са много важни в междуличностните социални отношения. Но, техните правила са различни, когато, например, регламентират отношенията между приятели, роднини или непознати хора. В служебната обстановка етиката съветва да имаме максимално приятелски и прозрачни отношения, най-вече между началниците и подчинените. Затова, допустимо е работодателят или началникът да наблюдава своят подчинен в работното време (което е платено!). В най-добрия случай, ако наблюдателят е доброжелателен човек, той трябва да предупреди сътрудника, че ще прави такова наблюдение.

Всеки наемен работник подписвайки трудов договор, трябва да е наясно, че работното му време, както и всички материални и интелектуални ценности, които ще произведе по време на работата си, са собственост на работодателя (стига в договора не е посочено нещо различно). Всеки инвеститор има право да знае за какво се изразходват неговите инвестиции, затова нормално е работодателят да иска да знае, какво върши работникът в работното време. В това няма нарушение на човешките права на работника.

Какво трябва да контролирате?

Всеки добър мениджър планира задачите си предварително. Но, най-напред трябва да си отговорите на въпроса: „Защо?” – какво е крайната цел на Вашия контрол? Вие не сте извратен маниак, получаващ удоволствие да си пъха носа в чуждите работи. Вие само искате да осъществявате необходим контрол. Причините, поради които е необходимо наблюдението са, например, да се предотврати изтичането на поверителна информация, да се предотвратят кражбите, да се контролира използването на работното време и ефективността на труда и др. В зависимост от целите се избират начините, инструментите за контрол.

Повечето ръководители са наясно, какъв точно ресурс трябва да опазят най-напред. Например, във фирмата, занимаваща се с производството на софтуера, основната ценност – информацията, се намира в главите на служителите, а в строителната бригада е необходим контролът върху използването на работното време и т.н..

Важно е да не прекалите с контрола си. Трябва да сте сигурни, че контролът е необходим и с него не се опитвате да решите проблеми, които са предизвикани от недобра комуникация между ръководството и персонала. Понякога пълното доверие на служителите може да има по-добър ефект върху работата, отколкото палния контрол.

Тоталния контрол – „за” или „против”

Какво точно получава работодателят, който извършва пълен, тотален контрол върху персонала:

• икономия на техническите и времеви ресурси;


• пълна отчетност за използването на оборудването и работното време;
  
• формален подход към работата от страна на служителите.

Какво губи работодателят, извършващ пълен контрол:

• лоялност на служителите;
  
• доверителни отношения в екипа;


• самостоятелно и свободно мислящи сътрудници.