Отиваш на работа с мисълта за НЕГО. Напускаш работното място с тиха радост, че днес няма да ГО видиш повече. Гониш мисълта за НЕГО през почивните дни, но ГО сънуваш в кошмарните си сънища. Това е той – КОЛЕГАТА.

Как да се бориш с досадните неща на работното място?

Твоят колега те засенчва

Той полага максимум усилия за да доказва на околните, че е по-умен, по-добър и по-работоспособен от теб. Изобщо – той има големи червени точки по всички параграфи и тези точки са по-червени и по-големи от твоите “точици”. Разбира се, това никак не ти харесва.

В този случай, твоята задача е да спазваш стратегията “аз обичам ближния си, но не му позволявам да сърба от моята чиния”. Можеш да предпазваш чинията си от посегателствата само, ако слагаш стриктна граница между вашите отговорности. Дори, ако във вашата фирма всички работят заедно и могат да се заместват, със този субект вие всичко трябва да разделяте пределно ясно: той се занимава с клиент Атов, ти – с клиент Бетов. Той – полива кактусът, ти – фикусът. Той отговаря за разтоварването, ти – за товаренето. И не се срамувай да го изскажеш силно на глас. Дори си направи списък с тези разделни отговорности и нека той стои върху бюрото ти. Предимствата в това начинание ще бъдат изцяло за тебе. А ако кактусът ще увехне – ти нямаш никакъв принос към това.

Колегата взима твоите неща

Любимата ти химикалка с позлатено перо изгубена завинаги, защото той я е забърсал за да запише много спешно един телефон и се кълне, че я е върнал още миналата седмица. Нямаш никакви шансове да приключиш с четенето на последният брой на любимото ти списание само защото си имал глупостта да го зарежеш на бюрото си. За диска с новата игра си забравил отдавна, защото не искаш да се прочуеш като дребнав скъперник, който половин година мрънка за един диск. И не дай си боже, да го наречеш крадец – това е прекалено тежко обвинение. Това кражба ли е? Това е само приятелска лекота да ползваш чужди неща.

Разбира се, можеш между другото да му кажеш, че имаш рядка разновидност на кожна екзема, която при това много се лепи по околните. Но в този случай много бързо ще забележиш, че колегите ти изведнъж са спряли да се ръкуват с тебе.

Затова, ще направиш следното нещо: малко преди своя рожден ден в присъствието на колегите си ще му връчиш списък с всичките тези неща, които много, ама много, искаш да получиш на рожденният си ден (по-скоро, да ги върнеш). Посочвай и любимото си списание и играта и дори милата ти химикалка. По този начин няма да развалиш приятелските отношения с колегата, а има вероятност, че някаква част на безвозвратно загубеното ще се върне.

Колегата ти изсказва на шефа

В училище за това щяха да те натикат в туалетната и да ти обяснят положението много достъпно. Но, уви, в службата този номер е неприложим. Следователно, трябва да вървиш по обиколен път.

Ако доносите не те притесняват много-много, то не им обръщай внимание. В случая можеш да се превърнеш в образ неземен тип “не забелязвам нищо”. Защо трябва да се насилваш? Какво от това, че шефът знае че вчера си изсипал кафето върху клавиатурата или завчера си подарил кутия бонбони на Минчето от съседната стая. Напротив, много е приятно да знаеш, че има някой, който е лично заинтересуван в твоята съдба.

Но какво да правиш, ако доносите наистина ти тровят живота? В краен случай можеш да опиташ да дискридитираш изсказвача. Трябва да се споразумееш с колегите и да направите някоя-друга малка шегичка. Например, представете си следната картинка: г-н Изсказвачов влита в шефския кабинет и с опулени очи съобщава, че ти си се явил в службата пиян-залян и в момента стоиш на четири крака пред секретарското бюро и се готвиш да повърнеш върху новите обувки на секретарката. Ръководството автоматик се насочва към мястото на събитията и вижда, че ти имаш вид приличен и трезвен и точно в момента мило събеседваш с клиент. (Кой ли е казал на Изсказвачова, че ти не си наред?)