Борба с излишния контрол на началника

Това, на практика, не се лекува, но съществуват няколко начини поне малко да се преборите с тоталния контрол на началника.

Представете си началник, който не иска самостоятелно да вземате решения, описва в детайли изпълнението на всяка задача, бърза да ви помогне в случай на проблем и посвещава живота си на интересите на екипа. С други думи – началник, който не изисква от вас никакви умствени напъни и отговорност, а само „да си вършите работата”. Смятате, че да имате такъв началник е „шестица от тотото”?.

Възможно някои наивни хора мечтаят да имат такъв шеф. Но, те не знаят, че работата под ръководството на такъв началник се превръща в непрекъснато късане на нерви! Всичко, каквото и да правят неговите подчинени, винаги е грешно. Логично е, че главите на подчинените хвърчат!

Интересно е, че и самия началник също има проблеми – той винаги е под напрежение, защото само той може да свърши нещо наистина добре, а няма възможност да се разкъса. Може да ни стане жал за такъв човек. Ако той не е наш началник. В противен случай точно ние заслужаваме съжаление.
Къде е неговото копче?

Изглежда, че проблемите на такъв свръхконтролиращ началник могат да бъдат решени много лесно. Той само трябва да намери послушни сътрудници, които понасят всякаква критика, да им се обясни подробно, какво се изисква от тях, и работата ще потръгне.

Но, истината е, че нито един от свръхконтрольорите не е наистина наясно как точно трябва да ръководи. На такъв човек му се струва, че непрекъснатия контрол е единствения начин да бъдат получени добри резултати. Той не осъзнава, че всъщност пречи на подчинените си да работят.

Илюзията в главата на шефа е толкова силна, че не му дава да се отпусне. Той непрекъснато виси на главите на сътрудниците си, навира се във всяка дреболия, присъства винаги и навсякъде. Хората го приемат като тиранин. Но, всъщност това не е така.

Наистина, повечето микромениджъри смятат себе си за силни, доминиращи личности. В действителност те са слаби и зависими. Непрекъснатото „раздаване на команди” и нежеланието да се даде малко самостоятелност на хората, означават, че човекът има големи комплекси, вътрешно потиснат и, най важното, изобщо не умее качествено да организира работата на екипа. Единственото, което наистина трябва на този човек, е да го пуснат да си ходи и да остави хората на мира. Лесно е това да се направи, ако човекът е в подчинена позиция, а какво да се прави с свръхконтролиращия началник?

Обикнете го

Не всеки е способен да се смири с тоталния контрол, да отстъпи и да се научи да работи под непрекъснатия поглед на началника. Но, понякога този начин на действие дава по-добър резултат, отколкото активната съпротива. Психолозите смятат, че свръхконтролиращите хора от пасивен тип (досадници, които все се оплакват) изискват меко отношение – така те могат да бъдат успокоени и тяхната енергия да бъде насочена в по-полезната посока. За това съществуват няколко начина на действие:

1. Илюзия на пълното подчинение

Трябва да се преструвате, че всичко, което казва шефът ви е най-истинната истина. Трябва да показвате, че изцяло сте съгласни с него, да уточнявате детайли и да му кимвате с готовност. И ... да правите всичко така, както си знаете.

Тук имате двоен ефект – шефът ви няма да ви досажда, а резултатът от работата може да бъде доста по-добър, отколкото шефът очаква.

Разбира се, този начин на действие не винаги е възможен – микромениджърът е непредсказуем и може изведнъж да паникьоса. Ако на него му се струва, че някъде е изпуснал контрола, всичките ви усилия могат да бъдат безрезултатни.

2. Ролята на рамото

Някои шефове могат да се успокоят и да се отпуснат, ако го „назначите” за своя съветник, ментор или, в краен, случай своето „рамо”, на което да се опрете.
В този случай някой от сътрудниците, най-добре най-младия и най-неопитния (може и да се редуват всички), трябва редовно да разсейва шефа си с молбите за помощ, съвет, урок или препоръка. Вълната на контрол, съответно, ще бъде насочена към конкретната област, шефът ще бъде изцяло зает от своята любима работа (да контролира, насочва и учи) и останалите служители ще получат малко свобода.

3. ”Всичко върви по план”

Свръхконтрольорът от пасивния тип лесно може да бъде заблуден – той е готов да вярва във всичко, само и само да поддържа в себе си илюзията, че „всичко върви по план”.

В този случай можете леко да украсите нещата – да накарате шефа си да приеме резултат от труда ви като изискван от него. Той самия не е сигурен в нищо, затова, ако твърдо и гледайки го в очите всички казвате, че „всичко върви по план”, той няма да ви убеждава в обратното.

4. Тиха провокация

Това е доста изискващ усилия, но и доста ефективен начин за действие. Трябва време от време да създавате критична ситуация и спешно да хвърляте шефа си на борба с нея. Първо трябва да покажете, че без него щяхте направо да загинете, а после – че той и само той е спасил положението.

Ако имате достатъчно добра фантазия и можете да изпипате нещата, можете да постигнете ситуация, когато шефът ви ще бъде напълно сигурен в себе си и ще намали контрола си върху подчинените.

Освен тихите провокации, в случай, че шефът ви се оказа не пасивен, а активен и агресивен контрольор и продължава да поддържа в офиса ви обсадно положение, добре работи волева атака (виж по-нататък). Помнете, че в същност, началникът ви колкото и да изглежда волеви и твърд, е подсъзнателно готов да отстъпи пред сила, по-голяма от неговата. Най-важното е тънко да изпипвате нещата!

5. Пресиране на пресиращия

На всеки луд винаги ще се намери по-луд. Затова трябва да побеждавате началника си със същото оръжие. Ако всички сътрудници ще се покажат като свръхконтролиращите личности, шефът ще бъде принуден да отстъпи. Дори, ако само един човек ще се прояви като такъв, той има голям шанс да се освободи от контрола на началника си.

Работата е там, че нито един свръхконтролиращ човек не търпи в свое присъствие подобни на себе си хора, защото ако до него има такъв човек, част от зоната за контрол преминава в други ръце.

Какво ще прави шефът в такава ситуация? Най-вероятно е той да отстъпи в сянка, за да даде на съперника си възможност да се изложи (микромениджърите имат илюзия, че са най-най-професионалните професионалисти). Тук ще настъпи периодът на спокойствие за вас.

6. Насочване на внимание в друга посока

За да се отървете от натрапчивото внимание на шефа си, можете да насочите това внимание към други обекти.

По-лесно е да действате сами и само в своя личен интерес – в екипа ви със сигурност има доста хора, които не страдат толкова от прекаленото внимание на началството.

Всеки път, щом шефът ви започва да ви виси на главата, трябва да му съобщавате за възможен проблем в някаква дейност на фирмата (с която не сте свързани). Шефът ви със 100 процентова гаранция веднага ще отлитне в зададената посока.

7. С рогата напред

Ако имате подходящи отношения с началника си, можете да се отървете от тоталния му контрол, като му кажете всичко директно. Например, директно да поискате вашите способности да бъдат проверени. Да кажете, че искате да проверите дали вашите амбиции имат покритие и да докажете на себе си и на началника, че сте способни да се справите с определена работа напълно самостоятелно. Да поискате да ви изпитат.

По този начин има вероятност да получите пълна свобода за работа върху някакъв проект и да покажете, че се справяте добре с работата. Все пак началникът ви не е идиот и ако види, че и без неговото пряко участие нещата вървят отлично, може да коригира своето отношение към вашата работа.

Пожелаваме ви успешно справяне с контролиращия шеф!

http://www.karierist.com/kariera/prilozhna-psihologiya/borba-s-izlishniya-kontrol-na-nachalnika