Със сигурност Ви се е случвало да се замислите за някой свой колега или колежка: Тоя некадърник, защо ли не са го уволнили още?. Почти всеки колектив си има такъв уникален екземпляр, който на пръв поглед не върши нищо полезно, нито за себе си, нито за обществото, а началниците, като че ли изобщо не забелязват този факт. Такива хора, дори успяват да преживеят съкращенията и да останат във фирмата все така ... некадърни.
Това, за „некадърника”, което сме написали по-горе, е гледната точка на един колега. А какво, в същото време може да мисли един началник, запазващ работата на сътрудника, изглеждащ некадърен?
Намирането на подходящ служител – не е лесна работа. Затова, работодателите не бързат да се отърват от работника, който все пак успява да върши работата, за която е нает. Но, някои „некадърници” остават незасегнати и от масовите уволнения във фирмата. Какви са скритите причините, поради които работодателят задържа работника?
Служителят има някаква връзка с ръководството на фирмата
Нямаме предвид „връзки” в романтичния смисъл на думата (въпреки, че и такива понякога имат място), а връзки в най-широкия им смисъл – приятелски, роднински или комшийски. Напълно е възможно, човекът, който не може да изготви един свързан доклад, в същото време, всяка събота да пие по комшийски бира с най-големия Ви шеф или майка му/й е трета братовчедка на любимата леля на заместника на генералния директор.
Понякога, не е много лесно ръководителят на голяма фирма да намери сътрудник, на когото да има доверие. Доверието се изгражда дълго и винаги е подкрепено от конкретното поведение на човека в определени ситуации.
Затова, вероятността началникът да избере да запази един некадърен, но сигурен работник е много по-висока, от тази да предпочете супер-специалист, на когото няма или още няма пълно доверие.
Например, успява да се разбира с най-големият, но най – опърничавият клиент на фирмата или да оправи всякаква офис – техника, когато това трябва да се направи спешно и без да се викат специалисти.
Ръководството мисли, че може да бъде и по-зле
Всичко се познава, в това число и хората. Възможно е, началниците вече да имат негативен опит и да знаят, че съществуват много по-некадърни и не отговорни работници. Някои шефове предпочитат да задържат сътрудника „на когото вече познава косурите”, отколкото да си търси друг.
Понякога, лошия работник не се уволнява, защото ръководството на фирмата се опасява, че той ще премине във фирмата на конкурентите и ще предаде, някаква поверителна информация, клиентската база или дори, след уволнението си ще се отправи директно в прокуратурата.
Случва се, началникът да вижда, че служителят е некадърен, не успява да си върши работата и не става за нищо, но не го уволнява от жалост. Много хора, чисто психологически, не могат лесно да уволнят един човек и да оставят него и семейството му без прехрана.
Случват се ситуациите, когато фирмата няма възможност или желание да се занимава с наемането на нов персонал. Този процес не е кратък и изисква доста работа – преглеждане на документи за кандидатстване, провеждане на интервюта, а след това – обучение на новопостъпилите служители и т.н. В такива случаи, работодателят предпочита да задържи човека, който поне е наясно с работата си и има някакъв опит, въпреки, че може и да не носи, кой знае, каква печалба на фирмата.
Не много често, но все пак се случва, че работникът притежава, някаква поверителна информация, „компромат”, на някой от ръководителите на фирмата. Ясно е, че този човек ще бъде задържан на заплата във фирмата, колкото се може по-дълго (или докато „компроматът” има сила), дори изобщо да не върши нищо.
Причините за толерирането на “некадърниците” наистина може да са много. Според мен обикновено проблемът е в лошата комуникация между шефа и екипа. Често между двете страни започва война наличието и причината, за която често не е добре осъзнато, заради липата на зрялост от едната , или и от двете страни. В този смисъл задържането на некадърника за сметка на по-компетентни служители, може да е послание тип : “ето Аз командвам и контролирам ситуацията”. “Некадърника” рядко буди симпатии в колектива, единствения съюзник за него може да бъде шефа, като за постигането на неговото благоволение той е готов на много отстъпки и компромиси, което го прави “удобен” за употреба в битката с подчинените. Желанието да се обгражда с “некадърници” от страна на шефа би могло да се тълкува и като стремеж да компенсира наличието на някои малоценностни изживявания. В такива войни няма правила , а стремежът за надмощие се превръща в самоцел а „некадърника” обикновено не е причината а само една малка част от проблемната ситуация. Интересно е да се види как в такива проблемни работни ситуации често се възпроизвеждат някои семейни модели, но това май вече е друга тема ;@)
А в БГ най-честата причина да се толерират некадърниците е, че самият шеф е некадърник и на фона на екип от некадърници по-малко ще личи колко е некадърен самия той. Поне във фирмата, където работя е така - баш шефът е изключително некомпетентен, некадърен, ограничен и посредствен човек, и не му пука за фирмата. Обаче уволнява и репресира всички знаещи, можещи и умни служители, защото цитирам "му нарушавали спокойствието". Лансира всички некадърни подмазвачи и скатавки. Неспособен е да вземе едно решение, никога не се изправя директно срещу проблемите, крие се зад Борда на директорите, интригантсва, абе изобщо - мижитурка!
Лъчезар Христов Василев е нагъл, настоятелен и се опитва да заблуди възрастни хора, да им спечели доверието и да ги вкара в беда.
Избягвайте да комуникирате с него, има една единствена цел и тя да е се облагодетелства чрез лъжи и измами.
Лъчезар Христов обикновено започва работа във фирма и след като открадне ценната информация или продукти, изчезва безследно
Добави коментар