Text: -A A +A
Четете още в Кариера: Приложна психология

Всички сме хора, но се делим на жени и мъже. Умни сме, интелигентни сме, равни сме. Но все пак, милионите години еволюция са ни направили различни. Еднакъв резултат често се постига от жените или мъжете по напълно различен начин. Това може да бъде забелязано и на работното място.

Фото: stock.xchng
Заповеди

Мъжете и жените често се различават по начина, по който ръководят хора. Проведени са доста изследвания, които показват, че жените са по-склонни да дават по-меки нареждания и да не правят крайни изказвания, докато при мъжете има тенденция да бъдат по-преки и декларативни.

Жените по-често използват изрази от рода на „Ако не възразявате…”, „Може би това не е добра идея, но…”(преди да кажат идеята си), „Какво мислите по въпроса?” (след като кажат идеята си). Повечето жени са възпитавани в общество предполагащо, че жената трябва да поддържа хармония в отношенията на хората. От жената се очаква (и често се получава) да поднася мнението си по-меко, да избягва крайни изказвания и като цяло да има по-мек стил на комуникация. Не бива да се заблуждаваме, че мекият стил на комуникация винаги означава, че говорещият наистина се чувства несигурен в своите действия и изказвания. Често този стил на комуникация е наложен от възпитанието и просто се явява израз на добър тон.

По същия начин, по-напористият начин на комуникация, който най-често се ползва от мъжете, не винаги означава, че говорещият е сигурен в себе си или е властен и самолюбив човек. Това е само начин на комуникация, преминал в навик.

Питане

Друга честа разлика, която се забелязва е, че жените задават повече въпроси от мъжете. Приказките за това, че мъжете са готови да се загубят в непознат град, но не и да питат за посоката, имат някаква истина в основата си. Колкото и да са смешни вицовете на тази тема, разликата в начина на питане на жените и мъжете може да обърка доста неща на работното място.

Самият процес на питане има различно значение за жените и мъжете. Мъжете питат, за да получат информация. При жените този процес цели да удовлетвори най-малко две потребности: да получат информация и да установят контакт с разпитвания човек. Не сте ли забелязвали, че често се случва жените да задават въпрос, на който вече знаят отговора? Подканвайки човека да говори, те искат да покажат, че проявяват интерес към него.

Грешно тълкуване

Двата начина на комуникация - на жените и на мъжете, е приложим и приемлив на работното място. Въпреки разликите, и двете групи са способни да постигат еднакво добри резултати. Проблемът възниква когато тези разлики водят към грешно тълкуване на действията на колегата или колежката. Недоразумения от този вид са объркали доста кариери и доста човешки съдби.

Не можем да очакваме, че колегите, началниците и подчинените ни винаги ще „правят корекция по пол”, когато говорят с нас. Затова трябва да бъдем гъвкави и да се стараем да прилагаме в общуването си похвати и на двата начина за комуникация. В същото време, преди да направим изводи след, на пръв поглед, негативна комуникация с колегите си по работа, трябва да се замислим, дали наистина добре разбираме какво става.

Четете още в Кариера: Приложна психология
Прочетено: 7,495 пъти Източник на статията: Портал Кариерист | 18.05.2007г.

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!