Смехът е ефективна противоотрова за напрежението и скуката на работното място. Хуморът, шегите и подигравките създават лека атмосфера, в която екипът се сплотява, а енергията за работа и производителност се покачва. Но това се случва само, ако шегите имат общ характер и не засягат непосредствено някои групи служители или отделни хора.
Например, шегите насочени към жените, към някои социални или етнически малцинства, политическите вицове, могат да бъдат толкова зловредни за екипа, че да превърнат работната атмосфера в непоносима за някои или за повечето колеги.
Не бива да прекрачваме границите на приличието, когато разказваме вицове за шефовете или колегите си. Повечето хора не разбират какъв ефект могат да имат техните шеги и подигравки и затова не считат, че притежават “разрушителен” хумор. Думите казани на шега могат да бъдат проблем за някой колега. Фактът, че човекът срещу когото е насочен вица, в момента не се намира в обсега на чуваемост, не изключва вероятността да го засегнете. Това, което никога не трябва да забравяте е, че човекът може да Ви чува от съседната стая или коридора. Голяма е вероятността някой да му предаде за това, че сте направили оскърбителен коментар, намек или виц по негов адрес.
Освен това, никога не можете да бъдете сто процента сигурни, че човекът отсреща няма лично отношение към темата на шегата и Вие не обиждате него лично или негови близки хора. Повярвайте, че в същност не знаем за колегите си достатъчно, за да можем да кажем, че напълно ги познаваме!
Съществува още една важна причина да избягваме ползването на оскърбителен хумор. Предположете, че хората които чуват Ваш коментар или шега, не влизат в групата на която се присмивате, нито има близки хора които можете да засегнете. С други думи, шегата Ви няма да предизвика никакви отрицателни емоции в слушателите. Дори в този случай съществуват потенциални проблеми. Съобщението, което отправяте към колегите си е, че покрай Вас съществува потенциална опасност да бъдат унизени чрез някоя поредна шега. Създавате си лош имидж на неудовлетворен и злобен колега.
Друг подвеждащ момент е, че понякога жените или някои хора от малцинствата (етнически, политически, социални и др.) сами разказват вицове за себе си и дори се смеят, когато чуват такива вицове. Вие започвате да мислите по следния начин: „Ако те могат да се шегуват със себе си, защо аз да не мога?” Можете да останете изненадани, но при все че хората сами се шегуват над себе си и себеподобните, шегите изказани от човек, който не влиза в “осмиваната” група, се смятат за неприлични и неприемливи. Те създават атмосфера на неуважение и дискомфорт.
Фактът, че някой се смее над неприлична шега не винаги значи, че я приема. Мислете за това, преди да започнете да се шегувате. На Вас лично случвало ли Ви се е да се смеете над някакъв коментар или шега, които всъщност не приемате, но не искате да задълбочавате нещата или да се покажете като задръстен или притеснен по някакъв въпрос? Всички хора правят това, най-вече когато се чувстват несигурни в сложилата се ситуация. Последното нещо, което иска всеки член на екип е да се отделя от групата. Инстинктът ни пази да не се представяме като прекалено различни от околните, за да не бъдем социално отхвърлени.
Помнете, че шегите Ви имат по-дълбок ефект върху хората, отколкото изглежда на пръв поглед и избягвайте да се подигравате или да се шегувате по потенциално оскърбителен начин.
Успех!
