Луд ли е шефът ти? Втори сеанс: Справяне с шефа Приятел, после враг, после пак приятел - Page 2

Първата стъпка е съвсем проста. Всичко, което трябва да направите, е да се държите по нетипичен за вас начин. Направете промени във външния си вид (нямам предвид пластична хирургия – четете нататък), в жестовете, в начина на изразяване. Поставете отново своите основателни, но оставени без отговор въпроси.

Много е важно да не казвате нищо на никого, когато предприемете описаните промени: това трябва да е част от стратегията ви. Ще изглежда, че имате специална сила или знание и шефът ви ще иска да разбере какво е то. Може да изглежда смешно, но ви уверявам, че ако го изиграете както трябва, ще постигнете кардинална промяна в съотношението на силите между шефа ви и вас.

Задавайте въпроси. Ако нова политика в компанията няма смисъл или ви се струва погрешна – не я приемайте, поставете я под въпрос. Няма нужда да сте агресивни, просто питайте.

Следващи стъпки. Типичните представители на типа шефове “Приятел, после враг, после пак приятел” имат периоди, в които са изключително приятни и дружелюбни. В подобна ситуация, вътрешно се надявате, че ако и вие се държите дружелюбно ще изграждате с шефа си пълноценна връзка, която ще ви е от полза следващия път, когато имате нужда от подкрепа, разбиране или просто от отговор на въпрос. Ако наистина наистина вярвате е това, вие правите грешка – ГОЛЯМА ГРЕШКА!

Вероятно шефът ви ще съжалява много, че е бил дружелюбен, и при първа възможност ще се държи дори по-студено и агресивено. Когато той се отнася приятелски, за вас е по-добре да бъдете леко дистанцирани, да го критикувате (разбира се, много внимателно). Не забравяйте, че чрез тези периоди на приятелство той задоволява потребността си да бъде харесван и приет. Ако иска да го харесвате – нека го заслужи.

Започнете с много деликатен разговор. “Питър, учуди ме решението ти да прекъснеш обучението миналата седмица. Какво стана?” Опитайте се да разберете мотивите му и това под колко силно напрежение е поставен. С течение на времето задавайте все повече въпроси: питайте деликатно, припомнете му ситуации, в които ви е разочаровал или е бил неразумен. Вашата крайна цел е да му обясните, че би могъл да ви ръководи по един по-добър начин, че ви кара да се чувствате неудовлетворени. Ако му стане ясно, че сте човек, на който той може да разчита и да вярва, може би ще започне да дискутира с вас по-важни въпроси, свързани с компанията. Вие вече сте част от екипа, който споделя проблемите на шефа и участва в решаването им.

Бъдете изобретателни! Говорете със шефа си за опита си с предишни, харесвани от вас ръководители. Създайте своя “идеален”началник, дори да е плод на въображението ви или на опита на други хора, и разкажете на шефа си за него. Това е добър начин да вкорените в ума на лудия си шеф идеи за правилно мениджърско поведение.

Разгласете какво е казал. Друг начин да спрете коментарите и налудничевите му твърдения е да ги направите публично достояние. Ако е отправил яростни забележки към вас и колегите ви на среща, споменете за тях, когато наоколо има други шефове, мениджъри или дори случайни хора. По време на среща, на която присъства споменатата по-горе публика, се обърнете към колега и обявете: “Не забравяй, Питър каза, че никога няма да имаме успех, освен ако...” и т.н. Кажете го с напълно ледена физиономия. Без дори и знак за ирония! Вие просто повтаряте нещо казано от шефа ви, значи трябва да е вярно, нали така? Навярно това ще го накара да се замисли повече, преди да направи следващата си забележка.

Съпротивата... липсва. Знаете ли колко дразнещо може да бъде, ако хората ви не влизат в спорове и постоянно се съгласяват с вас? Тогава нервите на шефа ви и вискокото му ниво на адреналин отиват на вятъра. Естествено, няма нужда действително да се съгласявате с казаното от него. Може дори да излезете и да свършите въпросната задача точно по избрания от вас начин, но щом усещате, че идва буря, съгласието ви устройства и разбира се, контролът отново е във вашите ръце.

И накрая... Не позволявайте на шеф като Питър да ви накара да загубите вяра в себе си. Спомнете си за успехите ви, хората, които са ви харесвали и местата, на които сте работили с удоволствие. Не забравяйте, че в каквато и ситуация да се намирате, винаги можете да извлечете полза от нея. Всъщност можете да научите повече от хората, които са наистина лоши, отколкото от тези, които са много добри. Така ако се озовете в позицията на мениджър, ще знаете какво да не правите.

В случай, че се чувствате наистина зле, започнете да си търсите нова работа, ходете на интервюта. Moже би няма да се наложи да напускате, защото ще успеете да приложите вярната стратегия, която ще промени работното ви всекидневие. Минавайки през този процес обаче, вие ще разберете, че имате избор, а за всяко човешко същество няма нищо по-депресиращо от ситуация, в която сме оставени без избор. А за вас определено има светлина в края на тунела.

Статията е предоставена от AMG Publishing специално за Портал “Кариерист” и е подготвена въз основа на книгата „Луд ли е шефът ти?“ от Джил Уолкър.