Text: -A A +A
Четете още в Кариера: работно време, Приложна психология

Депресира ли ви шефът ви? Изсмукава ли цялата ви енергия с непрестанното си мърморене? Отхвърля ли всяка по-оригинална идея? Смята ли, че оставането в извънработно време е доказателство за отдаденост на работата? Ако е така, може би работите за луд шеф с диагноза г-н Дълго работно време.

Фото: Flickr

Той идва в офиса рано сутрин и си тръгва късно вечер. Ако не правите същото, г-н Дълго работно време може да ви упрекне в липса на всеотдайност и то пред всички! От друга страна, вие сигурно вършите работата си добре, умеете да организирате времето си и водите активен социален живот в свободното си време. И точно това кара шефа ви да се чувства уязвим. Той не може да си разпределя времето, не може да делегира права и затова му се налага да остава до късно на работа.

Част от характеристиките на типа са: отрича всичко, което би могло да го представи като безидеен. Крие се зад възприетата фирмена политика (ако и тя да е неправилна) и отхвърля всякакви нововъведения, защото ги възприема като заплаха. Събира огромни количества стари документи с идеята, че са нужни, но не му е много ясно за какво. Очаква уважение, но няма представа как да го спечели – освен като остава в офиса до късно. Накратко не е шефът, за който сте си мечтали. Така или иначе вече сте попаднали в тази ситуация и въпросът е какво да правите отсега нататък. Като начало нека разгледаме друга подобна ситуация – случаят на Маркъс и лудия му шеф Джордж. Маркъс е около тридесетгодишен. Постъпва на работа във фирма за производство на водопроводни части – в голям административен отдел. Когато на интервюто Джордж го предупреждава, че понякога ще се налага да се работи извънредно, Маркъс не обръща особено внимание на това, тъй като винаги е бил съвестен работник.

Никога не съм бил против да работя допълнително. Даже винаги съм мислил, че това е добре за кариерата и ще помогне да изпъкнеш. Е, Джордж ми се виждаше малко уморен, но не се знае защо, нали? Изглеждаше ми доста свестен и опитен, а и наистина исках работата. Длъжността беше много по-добра, отколкото старата ми и се радвах, че ще имам контакт с корпорацията, която притежаваше компанията.

Маркъс има научна степен по бизнес администрация и винаги подкрепя нестандартните подходи в работата. Харесва му, че компанията има добри позиции на пазара и може само да спечели от няколко свежи идеи. „Чудесна възможност“ – мисли си Маркъс, но скоро разбира, че не е съвсем така. Той продължава разказа си:

Разочарованието дойде още първия ден. Помня, че ми показаха няколко доста остарели компютърни програми. Към края на работния ден се чувствах много уморен и започнах да се приготвям за тръгване. Спомням си, че погледнах колегите – четирима или петима, с които бяхме в една стая – не даваха вид, че ще си ходят скоро. Аз бях твърде уморен, за да остана и мислех, че те едва ли очакват от мен да работя до късно още от първия ден.

До края на седмицата Маркъс стриктно се придържа към работното си време. Той вижда какво се случва, но успява да разработи поредица от стратегии, с които устоява на негласното искане да работи по-дълго. Маркъс е самоуверен млад мъж с образование, подготвило го за света на бизнеса, и бързо разбира, че трябва да намери начин да ръководи шефа си. Това е единственият му шанс за напредък в кариерата без да работи извънредно.

След първата седмица Джордж ме извика в офиса си. Бях сигурен какво ще последва. Той беше нервен. Попита ме защо не съм отдаден на работата си и мисля, че няма нужда да се старая като другите. Нямам ли амбиции за кариера в компанията? Разбирах ли какъв късметлия съм и т.н? Очаквах действията ми да предизвикат конфликт, но изобщо не бях готов за такова поведение. Въпреки че преди бях репетирал възможните отговори, усетих, че се извинявам. Казах, че ще се старая повече, но вътрешно знаех, че няма да стане. В момента, в който се измъкнах от офиса му, почувствах облекчение, но се упрекнах за държанието си. Започнах да подреждам мислите си и да търся начин да се справя със ситуацията.

Срещата с Джордж не е била конструктивна, но Маркъс е направил нещо, което и вие можете да използвате: дайте си време. Това често е необходимо, когато без да подозирате се сблъсквате с крайна реакция или неоснователни искания. Крайният вариант на това е да си вземете болнични. Някои шефове и мениджъри биха сметнали подобен съвет за безотговорен, но не е. Ако можете да избирате дали да си вземете болнични, за да се дистанцирате от ситуацията, да помислите как да ръководите професионалния си живот и да се развивате, или да изпаднете в депресия и да се разболеете – вземането на болнични без съмнение е по-доброто решение!

Четете още в Кариера: работно време, Приложна психология
Прочетено: 6,031 пъти Източник на статията: Портал Кариерист | 06.10.2008г.

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!