Text: -A A +A
Четете още в Кариера: Приложна психология

Това звучи ли ви познато?

Фото: stock.xchng
  • Много лесно интервю и наемане на работа
  • Шефът скоро става: агресивен, надменен, критичен и спира да ви подкрепя
  • Дистанцира се от вас физически и като мениджър

На пръв поглед този тип изглежда нерационален. Но за съжаление тази нерационалност е доста широко разпространена. Нека наречем тези луди шефове за краткост тип Наех те, а сега те мразя.

Историята на Патриша

Патриша, 39-годишна самотна майка ми, разказа за професионалния си опит в местна болница. Тя работи като сестра от близо 15 години. Иска да напредне в кариерата си и кандидатства за позиция на старша сестра в отделение за пластична хирургия и УНГ (уши, нос, гърло). Патриша си спомня колко добре минава интервюто. Жената, която я интервюира, се казва Алисън и е главната медсестра в отделението, в което Патриша кандидатства.

Наистина харесах Алисън от раз. Беше като да говориш със стар приятел, а не с някого, който те интервюира за нова работа. Паснахме си страхотно. Тя на няколко пъти ми намекна, че смята да ме вземе, и аз бях на седмото небе. Не можех да повярвам, че стана толкова лесно. Въздържах се да кандидатствам за такава позиция от години, тъй като си мислех, че все още не съм достатъчно квалифицирана за нея. Децата ми вече бяха достатъчно големи да се грижат сами за себе си и се чувствах готова за ново предизвикателство. Сега като че ли мечтата ми щеше да се сбъдне. Щях да имам работата, за която копнеех толова дълго, плюс удоволствието да работя с човек като Алисън.

Работата обаче нямаше нищо общо с очакванията ми. Не познавах нито една от процедурите. Чувствах се като риба на сухо и цялата треперех. Беше ми ясно, че сестрите в отделението се дразнят от мен, тъй като аз непрекъснато ги питах какво да правя. Ставаше все по-лошо – с напредването на деня аз усещах как самочувствието ми изчезва и паметта започва да ми изневерява. Забравях най-простите инструкции и не можех да запомня нищо, което е абсолютно недопустимо на такова място и аз го знаех.

Оказа се, че отделението всъщност е специализирано за обща хирургия! Не бях работила в тази област преди. Но както и да е, мисълта, че на следващия ден ще говоря с Алисън и ще разрешим тези недоразумения наистина ме успокояваше.

На следващата сутрин Патриша идва на работа много рано. Тя не е спала добре, защото продължава да се притеснява. Запътва се директно към офиса на Алисън и е доволна, че тя я кани да влезе и затваря вратата. От този момент нататък обаче срещата не протича, както Патриша очаква.

Аз плачех, а тя крещеше. “Как си позволи да ме подведеш!”, “Защо не ми каза, че не си наясно с тази работа”, “Защо, по дяволите, изобщо си решила да кандидатстваш?”. Беше бясна. Каза ми, че напълно съм я разочаровала.

Всъщност това ще се окаже същината на проблема. Като сама препоръчва и избира за мястото Патриша, Алисън залага собствената си професионална репутация. Тя е сгрешила и сега е много ядосана на себе си – но го отнася Патриша.

Всичко се обърква, защото и двете правят грешката да се харесат в личен план. Позволяват на разговора да се превърне от професионален, какъвто трябва да е, в приятелски. Патриша не задава достатъчно въпроси, защото попада за първи път в такава ситуация, а Алисън си позволява да излезе от професионалната си роля. Тя е видяла препоръките на Патриша от предишната й работа, но не й е хрумнало, че няма обучение в областта, в която ще работи.

Положението на Алисън е доста трудно. Да уволни Патриша е равносилно на признание, че е направила голяма професионална грешка, но и за отделението ще е проблем да приеме сестра, която трябва да е шеф, а пък всъщност знае по-малко от сестрите, които трябва да ръководи. Какво може да се направи?

На път към отделението Патриша се чувства напълно изоставена. Дали са й да разбере, че се очаква от нея да реши проблема в максимално кратък срок. Тя трябва сама да навакса каквото не знае и е ясно, че Алисън няма да прояви “специално” отношение към нея.

Патриша прави грешки. Получава две предупредителни писма и в крайна сметка я понижават от старша на обикновена сестра.

Първото предупредително писмо просто ме съсипа! Това не можеше да се случва на мен. Не бях написала правилно една рецепта – резултат от стреса в работата – и бях обвинена, че рискувам сигурността на пациентите. Когато дойде второто писмо, го приех едва ли не с облекчение. Ставаше въпрос за малка грешка, но отново като причина беше изтъкнато “неспазване на мерките за безопасност”. Знаех, че това означава понижение и че по някакъв начин се слага край на кошмара. Трудно е да ви опиша колко ужасно беше да отида в болницата със старата си светлосиня униформа и да погледна бившите си колеги в очит и да се чувствам като пълен неудачник. Въпреки не беше чак толкова зле, предишните предишните няколко месеца, когато се мъчех с позиция, на която не се справях – с враждебни колеги и без никаква мениджърска подкрепа.

Четете още в Кариера: Приложна психология
Прочетено: 5,252 пъти Източник на статията: Портал Кариерист | 12.10.2008г.

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!