Мениджмънт: Как да управлявате хора, когато не обичате да го правите?

Научете как правилно да общувате със своите подчинени и няма да ви се струва, че управлението на хора е тежка работа.

Да видим какви съвети дава на мениджърите в своята книга Девора Зак, основателят на компания Only Connect Consulting.

Няма да се правим на деликатни и да не признаем, че управлението на други хора може сериозно да развали удоволствието от работата. Ще ви трябва да се оправяте с всичките им ... простотии. Кога за последно сте се събуждали някоя сутрин и изведнъж сте се превръщали в психоаналитик, рефер и директор в едно лице?

Хората мразят мениджмънт, защото той ви изстисква и пречи на време да изпълнявате други задачи. Освен това съществува заблудата, че за да станете добър ръководител, вие трябва да напъхате личността си в определен шаблон. Това още се нарича „ефектът на натрапника”.

Много ръководители, които изглеждат успешни, тайно смятат себе си за натрапници и смятат, че ако околните биха разбрали, какви са те наистина, какви са преструвачи, цялата фасада би се разпаднала на прах. Колкото повече такива хора се изкачват в йерархията, толкова е по-силно спотайващото се в душата им подозрение, че в ролята на ръководител те са се озовали случайно и всичко това е една голяма грешка.

Истината е, че не съществува идеален образ на ръководител. Съществуват негови разновидности. От тях има две основни – това са Мислещи хора, които ръководят с главата си и Чувстващи, които ръководят със сърцето си.

Мислещите мениджъри се характеризират с аналитичен начин на мислене и обективност. Те вземат своите решения, основавайки се върху това, което обмислят. Те се опират върху принципите и обикновено правят най-рационалния избор. Мислещите ценят логика, обоснованост, справедливост, но могат, без да забелязват, да причиняват болка на други хора.

Чувстващите мениджъри се характеризират с признателност, отдаденост, субективност. Те взимат своите решения основавайки се върху своите чувства и ценности.

Чувстващите ценят хармония, добрина, съпричастност. Те лесно определят емоционалното състояние на други хора и го „пробват” върху себе си. Те често приемат събитията прекалено лично и пренасят върху себе си притесненията на своите сътрудници.

Правилното управление изисква да притежавате два основни навика: способността да преценявате темперамента на други хора и умението бързо да променяте своят стил на общуване.

Не забравяйте, че хората често общуват, така да се каже, на различни езици, дори звученето на думите много прилича. Първата стъпка е да забележите кои хора използват думите „чувствам” („усещам”), а кои - „мисля”. Обикновено те се използват като синоними. „Мисля, че това е добра идея” = „Усещам, че това е добра идея”.

Веднага щом сте хванали вълната на тези основни думи, вие ще се изненадате как хората предпочитат да ги използват със забележимо постоянство.

Следващият етап е да се научите да говорите и двата езика и да можете еднакво добре да ги използвате според момента.

Ето думите, които обичат да използват Мислещите хора: принципи, справедливост, анализ, постоянство, обоснованост, целесъобразност. С такива хора трябва да говорите конкретно и точно и веднага да преминавате към обсъждането на резултати от работата.

Чувстващите хора предпочитат да използват следните думи: съчувствие, внимание, чувствителност, интензивност, хармония. Преди да преминете към деловия разговор с такива хора, първо трябва да поговорите за някои общи неща. Не започвайте веднага от основната част на разговора, а първо общо обсъдете проблема. Чувстващите желаят да получат мотивация (за Мислещите е достатъчно да получават добра заплата) и да ги хвалят за техните успехи.

Съществува мит, че интровертите винаги са несъгласни с всичко. Откъде се е появил този мит? Когато се появява някаква нова идея, интровертите първо трябва да помислят, преди да кажат каквото и да било и затова често първата им реакция е отричане. Във връзка с това интровертите са спечелили славата на упорити и винаги несъгласни хора. Но те само искат да помислят, преди да се съгласят. Интровертите имат нужда от малко време за приемане на нова идея.

За щастие този проблем има много лесно решение. Запишете своята идея и я оставете на бюрото на интроверта. Помолете го да прегледа вашата записка и веднага излезте от стаята. Върнете се, без да бързате след някой друг час и вие със сигурност с изненада ще откриете своя интроверт спокоен, усмихващ се и подготвен да ви зададе няколко въпроса по подготвената от вас идея.

Екстравертите трябва да говорят на глас, за да помислят и да разберат в какво наистина вярват. Как това изглежда на практика? Екстравертът от вашия екип веднага ясно заявява, че има намерение да се захване с нов проект и да го довърши до края. Но той не изпълнява своите думи. Какъв несигурен човек! Не може да му се има вяра. Но, не бързайте.

Всъщност човекът по време на съвещанието е само мислил за новия проект на глас и е бил обхванат от моментното настроение. Неговото изказване е било поток от разсъждения, мислене на глас. Вие сте му повярвали, без да се разберете със ставащото.

Вместо да слагате на екстраверта етикета на неотговорен човек, опитайте се да създадете условия за точната комуникация с него. Приемете факта, че той обмисля идеите на глас в процеса на разговора. Обсъдете с него идеите, но вземайте окончателната уговорка на по-късен етап.

Казвайте на хората своите очаквания веднага след като наемате на работа нов сътрудник, давате ново задание или започвате нов проект.

Притеснително е да съзнавате, колко често целите се оказват неясни, времето се хаби, работата трябва да се прави отново, а сътрудниците се обвиняват в това, че вашите очаквания не са оправдани. Вие възлагате върху сътрудниците отговорност за крайния продукт от тяхната дейност. Ако вие не кажете на човека, какво се очаква от труда му, кой ще го направи?

Не пречете. Развивайте в сътрудниците си способност за самостоятелна работа. Не навлизайте прекалено в работата на своя екип. Повярвайте, че те ще ценят това, а вие ще икономисвате ценното си време и енергия. Давайте на другите хора да разберат, че вие ще бъдете наблизо като съветник и ще ги подкрепите във всичко.

За да бъдете подкрепа за своят екип, трябва в присъствие на други хора да благодарите членовете на екипа си за техния принос към общата работа, да ги защитавате от критиките отвън и да бързате да им помагате в трудния момент.

Често сътрудниците възприемат ръководителя си като щатен психолог и се обръщат към него със своите проблеми. Ето ви няколко съвета как да се справите в такива ситуации.

Ако някой ви пита имате ли време да поговорите, кажете, че разполагате с 10 минути. В рамките на това време отделете на човека цялото си внимание. Много по-добре е ако бъдете внимателен в рамките на предварително уговорен кратък срок, отколкото да давате само откъслечно внимание в рамките на един час, надявайки се, че човекът сам ще разбере, че е време да приключва да говори.

Когато човекът е притеснен и възбуден, отразявайте неговите усещания, като добавяте коментари със своята оценка. Например: „Изглежда, че това много те притесни”. Не използвайте изразите от рода на „Не се зацикляй” или „Няма проблем”, защото те само ще накарат човека да се чувства подценяван и неразбран. Питайте го какво според него може да подобри положението. В края на вашия (кратък!) разговор обобщите обсъдените идеи за поправяне на ситуацията.

Използвайте в разговора неутрален, но съпричастен тон. Ако човекът говори тихо, и вие говорете тихо. Ако той е въодушевен, вие също трябва да демонстрирате активност. Навлизайте в положението на човека, но не прекалявайте. Ако прекалено много възприемате страха или разочарованието на човека, само ще засилите напрежение.

Разбирайте хората си и няма да ви бъде трудно да ги ръководите.

Успех!