Text: -A A +A

Важен навик за всеки ръководител е умението да се изгражда конструктивна критика по отношение към своите подчинени, когато това се налага. Умението за комуникация със служителите е важен навик за всеки ръководител.

Фото: Flickr

Мотивация

Преди да започнете разговор, трябва да определите за себе си, какви са причините, подбудили ви да критикувате определен човек точно в този момент. Бъдете честни пред себе си, отговаряйки на въпросите, които Ви посочваме по-долу:

  1. Завиждам ли на този човек?
  2. Опитвам ли се подсъзнателно да го засегна по някакъв начин?
  3. Искам ли да унижа друг човек, за да се издигна в собствените си очи (или в очите на други хора)?
  4. Как се отнася към мен този човек, разбираме ли се с него?
  5. Искам ли да запазя добри отношения с човека, когото смятам да критикувам?
  6. Сигурен ли съм, че моята критика ще бъде справедлива?
  7. Човекът, когото ще критикувам, нов ли е в занаята/работата си?
  8. Стресиран ли е човека в момента?
  9. С какъв тон ще говоря с него?
  10. Случвало ли се преди да го критикувам? Как беше възприета критиката? Какъв беше резултатът?
  11. Има ли вероятност да премина на високи тонове по време на разговора? Достатъчно ли съм уравновесен?
  12. Наистина ли има необходимост да критикувам? Съществуват ли алтернативни начини проблемът да бъде решен?

Анализирайте своите отговори и, възможно, ще решите за момента да не критикувате даден човек. Например ако прецените, че човекът в момента се намира в стресово състояние и няма нужда от допълнителни притеснения, тогава му окажете подкрепа. Или ако решите, че няма смисъл да се критикува нов служител, защото неговите грешки са по-скоро вашите, това значи, че не сте обяснили нещо добре или не сте контролирали процеса навреме.

Ако все пак сте преценили, че е наложително да критикувате даден служител, избягвайте неконструктивната и неадекватна критика.

Неадекватна критика

Критиката, без съмнение, не бива да засяга достойнството на човека. Не бива в критиката ви да присъстват намеци или дори директни обвинения, касаещи пола, расата, произхода на човека и други, традиционно смятани за недопустими.

Друг момент, който трябва да прецените – дали „силата” на критиката е адекватна на направеното провинение или грешката на човека. Не допускайте неадекватно голяма критика за дребни нарушения или единични прояви на грешки.

Още един момент, върху който трябва да обърнете своето внимание, е тона с който критикувате. Разговорът (или по-скоро монологът ви) на високи тонове не е критика – това е просто караница. Може би ще е по-добре да оставите всички видове караници извън работното си място (ако изобщо прецените, че трябва да се карате с когото и да било).

Бъдете сигурни, че ще загубите служителя си, ако допуснете той да излезе след критиката ви с разтреперени колене и сълзи на очите. Отнасяйте се с внимание към сътрудниците си, разбирайте, че всеки специалист е важен ресурс за фирмата и може със своята работа да донесе печалба на фирмата, да покачи положението й. А може и да не го направи, ако ще се чувства незаслужено подценен.

Успех!

Прочетено: 854 пъти Източник на статията: Портал Кариерист | 06.11.2013г.

Кликнете върху социалния бутон и споделете тази статия с приятели!