Вие сте от хората, които дори и да стават по-рано, все не успяват да тръгнат навреме и, като резултат, закъсняват почти всеки ден?
Често мислим, че ако се събуждаме само 20 минути по-рано, можем да имаме достатъчно време за всичко: да се облечем и подготвим за излизане, да закусим, да се погрижим за облеклото си и дори да разходим кучето. Но вие сте от хората, които дори и да стават по-рано, все не успяват да тръгнат навреме и, като резултат, закъсняват почти всеки ден?
Преди да хвърлите всичките си усилия да преборите лошия си навик да закъснявате се запитайте за няколко неща, които ще ви помогнат да разберете защо точно закъснявате.
Истината е, че навика да се закъснява си изгражда още в ранното детство. Вероятно вашите родители често са ви влачили като на пожар в детската градина или в училище. Вие, както и много съвременни деца, сте започвали деня си с бързане за някъде.
Малките деца не се ориентират във времето и не разбират много добре какво е това „работа”, която винаги изисква мама и тати да бързат и да се притесняват. От цялото това бързане децата за цял живот запомнят само едно нещо – да се бърза е нормално, да се закъснява е обичайна ситуация в живота.
След като порастват, такива хората подсъзнателно организират живота си по начин, позволяващ непрекъснато да се бърза за някъде. Планирането на времето не влиза в навиците на такива пораснали деца и когато се назначават срещи или се определя време за лекар, например, те изобщо не отчитат, че ще трябва време за подготовка, път и друго. Такива хора винаги бързат... и винаги закъсняват.
Вие имате деца? Как ги учите да планират времето си?
Понякога дори най-стриктните хора не успяват да се озоват в нужното време в нужното място, но те винаги имат твърдо алиби – задръстване, неочаквано проточили се преговори, изведнъж разболял се е член на семейството или нещо друго.
Интересно е как на точен човек изведнъж му се случва редовно да закъснява за определена среща: например, геният на пунктуалността започва редовно да закъснява за зъболекар или за делови срещи с определен човек или за работа в определени дни от седмицата. Всеки път закъснението се дължи на някакви извънредни причини, все едно „нещо” пречи на човека да пристигне навреме. Мистика? Има такава вероятност, но по-възможната причина е подсъзнателното нежелание да се видите с конкретния човек или в конкретната ситуация. Вие без да усещате саботирате процеса, започвате да вършите нещата два пъти по-бавно, намирате „много важни” задачи в последния момент или избирате най-дългия път или нещо друго.
Имате ли ситуации и хора, за среща с които редовно закъснявате?
Съществуват хора, които закъсняват, защото подсъзнателно (или осъзнато) искат да се озоват в центъра на вниманието. Те не само искат да получат внимание, а и психологическа подкрепа, като за извинение за извършената „лоша” постъпка използват закъснението.
Причината за такова поведение е някаква вътрешна душевна болка, която пречи на човека да се чувства достатъчно пълноценна личност.
Най-добрия начин да се прекъсне навикът на такъв човек да закъснява е не да му се казва „Няма нищо, не се притеснявай за закъснението”, а да му се обяснява, че неговото закъснение доставя определени неудобства на хората, които го чакат.
Имате ли такива хора в обкръжението си? Или може би вие самите сте такъв човек?
